Учещите "Педагогика" в България не уважават достатъчно бъдещата си професия, защото я подценяват. Оказва се, че бъдещите учители не се стараят да трупат знания по конкретни учебни предмети, а се съсредоточават върху педагогическите и методическите знания. Това са част от резултатите от национално изследване на системата на подготовка на педагогическите кадри у нас, проведено между март и ноември 2015 г. от Факултета по педагогика на Софийския университет. Интервюирани са над 2000 учители, директори, университетски преподаватели, експерти от регионалните инспекторати и студенти.
На въпрос "В какво процентно съотношение според вас би трябвало да бъдат следните типове знания и умения?", студентите по педагогика поставят на първо място педагогическите знания - 31%, следвани от методическите - 26% и психологическите - 23%. Едва на четвърто място са поставени специално-предметните знания - 20%. Снижаването на техния дял, особено за учителите от 5-и до 12-и клас, създава предпоставки за драстично снижаване на качеството на образованието като цяло, защото преподавателят няма как да е добър, ако не владее материята, която следва да преподава, заключават експертите от СУ, цитирани от в. "Сега". Точно знанията по конкретните предмети са по-високо оценени от действащите учители, директори, експерти и университетски преподаватели виждат по-голям смисъл от тези знания, отдавайки им между 24 и 28% тежест. Все пак делът им е подценен, имайки предвид, че дори най-висококвалифицираният в педагогическо, психологическо и методическо отношение преподавател няма как да се изяви като добър учител, ако не владее съответното учебно съдържание.
Друга изненада от изследването е, че всички силно подценяват необходимостта у учителите да се формират адекватни умения за оценяване. Тези умения са поставени на последно място сред ключовите компетентности, без които съвременният учител не може да се справи в клас. За сметка на това 30% от директорите посочват на първо място уменията за работа в мултиетническа среда. Иначе всички са единодушни, че практиката при педагозите е крайно недостатъчна и практическите им занимания следва да се увеличат.
Що се отнася до това кое прави учителската професия привлекателна за студентите, картината е любопитна. Най-голям принос има работата с деца и подрастващи - над 92% посочват това като напълно или по-скоро привлекателна характеристика на професията. Висок дял студенти намират за силна страна и чувството за лична удовлетвореност - над 86%. Следва работното време - привлекателно за около 82% от студентите. По отношение на заплащането обаче само с обещания явно няма да се постигне нищо - над 63% го смятат за непривлекателно, като за 28% то е напълно неприемливо. Този показател събира и най-много негативни гласове в анкетата. Закономерно социалният статут също не се приема за силна страна на професията - едва 39% го намират за привлекателен.
Делът на младите учители намалява в последните години и въпросът за тях е опрял до кокал, коментира просветният министър Меглена Кунева при представяне на изследването. Тя съобщи данни, че от 15% през 2007 г. младите педагози намаляват до 9,9% през 2013 г., а за същия период учителите над 55 г. растат от 16,8% на близо 30%. Затова и педагогиката била обявена за приоритетно направление. Сред другите мерки за привличане на млади специалисти са инвестиции за повишаване на професионалната квалификация на преподавателите, въвеждане на начална квалификация за новопостъпилите учители, поемане на битовите и транспортните разходи, ако работят в отдалечени места, и др.
