"Пролетта на емигрантите" на писателя Калин Илиев излиза през 2013-та година. Сътворена няколко месеца преди съдбоносните протести, творбата бързо си извоюва име, което медиите обичат и с което литераторите предпочитат да са внимателни: определението "пророчески роман".
"Пролетта на емигрантите" на писателя Калин Илиев излиза през 2013-та година. Сътворена няколко месеца преди съдбоносните протести, творбата бързо си извоюва име, което медиите обичат и с което литераторите предпочитат да са внимателни: определението "пророчески роман".
Антим 1, Петко Рачев Славейков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Проф. Александър Цанков, Александър Малинов… А в по-новите времена – Стефан Савов.
Този текст няма да се спира на ужасяващите бомбардировки, порутените градове, масовите убийства на невинни хора в Украйна; няма да изчислява броя на милионите напуснали родните домове и собствената си страна.
Началото на тази история започва през първите години на така наречения Преход. В семейството на моя тогавашен приятел, нека го наречем Павел, само за няколко седмици се случиха главоломни промени.
Срамно е, когато споменът за едно парче от историята може да се окаже някакъв гьол, пък бил той и Белене.
С какви образи си спомняме различните исторически епохи и периоди?
По-възрастните помним банкетите през социализма и мешаните скари, направени от чисто месо и качествена кайма. Помним още, че такива банкети имаше на всеки празник, във всяко предприятие, имаше ги и по селата и кварталите.
В годините на така наречения Преход зачестиха масовите нашествия на глутници. Животински и човешки. Навсякъде. По планини, гори, долини, равнини, по села и градчета, улици и площади.
Всяко време има своите герои. Кои са героите на така наречения Преход?
Воден от желанието си да бъда максимално обективен, направих кратка социологическа анкета с хора от различни възрасти и професии и с различно социално положение.
Днес България за първи път от Освобождението има на върха на управлението българин генерал. При това не един, а двама. Президент е летецът генерал Румен Радев, а министър-председател – пожарникарят генерал Бойко Борисов.
Някои държави се управляват с декрети. Други – с референдуми. България – с гавра. Такова е отношението на управляващите към народа, който се явява негов суверен и който неизвестно защо и докога ще продължава да търпи.
Шедьовърът на Алеко Константинов „Бай Ганьо”, написан преди 125 година, днес изглежда отчайващо актуален.
Едва ли авторът би могъл да намери по-подходящ прототип за своя нарицателен герой от Него.
“Бойко Борисов е близък съратник на известни гангстери и е свързан с повече от 30 неразкрити убийства в страната си”, пише в поверителен доклад, написан от американски специалисти и цитиран от авторитетното американско издание “Congressional Quarterly”преди повече от десет години.
През годините на Прехода почти всички съседки на България участваха във войни. И въпреки това в момента имат по-висок стандарт от нас, хората живеят по-добре, емиграцията им е по-ниска, а демографският им прираст е положителен, докато нашият е отрицателен.
Хората са бесни. От безобразията, с които мафиотизираната държава ги засипва ежедневно. И при това сладкодумно облича тези безобразия в одеждите на загриженост, с две думи – прави ни на глупаци.
Този текст няма да се спира на ужасяващите бомбардировки, порутените градове, масовите убийства на невинни хора в Украйна; няма да изчислява броя на милионите напуснали родните домове и собствената си страна.
По-възрастните помним банкетите през социализма и мешаните скари, направени от чисто месо и качествена кайма. Помним още, че такива банкети имаше на всеки празник, във всяко предприятие, имаше ги и по селата и кварталите.
Антим 1, Петко Рачев Славейков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Проф. Александър Цанков, Александър Малинов… А в по-новите времена – Стефан Савов.
Днес България за първи път от Освобождението има на върха на управлението българин генерал. При това не един, а двама. Президент е летецът генерал Румен Радев, а министър-председател – пожарникарят генерал Бойко Борисов.
“Бойко Борисов е близък съратник на известни гангстери и е свързан с повече от 30 неразкрити убийства в страната си”, пише в поверителен доклад, написан от американски специалисти и цитиран от авторитетното американско издание “Congressional Quarterly”преди повече от десет години.
"Пролетта на емигрантите" на писателя Калин Илиев излиза през 2013-та година. Сътворена няколко месеца преди съдбоносните протести, творбата бързо си извоюва име, което медиите обичат и с което литераторите предпочитат да са внимателни: определението "пророчески роман".
Някои държави се управляват с декрети. Други – с референдуми. България – с гавра. Такова е отношението на управляващите към народа, който се явява негов суверен и който неизвестно защо и докога ще продължава да търпи.
Началото на тази история започва през първите години на така наречения Преход. В семейството на моя тогавашен приятел, нека го наречем Павел, само за няколко седмици се случиха главоломни промени.
Срамно е, когато споменът за едно парче от историята може да се окаже някакъв гьол, пък бил той и Белене.
С какви образи си спомняме различните исторически епохи и периоди?
Хората са бесни. От безобразията, с които мафиотизираната държава ги засипва ежедневно. И при това сладкодумно облича тези безобразия в одеждите на загриженост, с две думи – прави ни на глупаци.
Шедьовърът на Алеко Константинов „Бай Ганьо”, написан преди 125 година, днес изглежда отчайващо актуален.
Едва ли авторът би могъл да намери по-подходящ прототип за своя нарицателен герой от Него.
През годините на Прехода почти всички съседки на България участваха във войни. И въпреки това в момента имат по-висок стандарт от нас, хората живеят по-добре, емиграцията им е по-ниска, а демографският им прираст е положителен, докато нашият е отрицателен.
В годините на така наречения Преход зачестиха масовите нашествия на глутници. Животински и човешки. Навсякъде. По планини, гори, долини, равнини, по села и градчета, улици и площади.
"Пролетта на емигрантите" на писателя Калин Илиев излиза през 2013-та година. Сътворена няколко месеца преди съдбоносните протести, творбата бързо си извоюва име, което медиите обичат и с което литераторите предпочитат да са внимателни: определението "пророчески роман".
Всяко време има своите герои. Кои са героите на така наречения Преход?
Воден от желанието си да бъда максимално обективен, направих кратка социологическа анкета с хора от различни възрасти и професии и с различно социално положение.
"Пролетта на емигрантите" на писателя Калин Илиев излиза през 2013-та година. Сътворена няколко месеца преди съдбоносните протести, творбата бързо си извоюва име, което медиите обичат и с което литераторите предпочитат да са внимателни: определението "пророчески роман".
"Пролетта на емигрантите" на писателя Калин Илиев излиза през 2013-та година. Сътворена няколко месеца преди съдбоносните протести, творбата бързо си извоюва име, което медиите обичат и с което литераторите предпочитат да са внимателни: определението "пророчески роман".
Антим 1, Петко Рачев Славейков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Проф. Александър Цанков, Александър Малинов… А в по-новите времена – Стефан Савов.
Този текст няма да се спира на ужасяващите бомбардировки, порутените градове, масовите убийства на невинни хора в Украйна; няма да изчислява броя на милионите напуснали родните домове и собствената си страна.
През пролетта на 1996 година двама мои приятели, млада и симпатична двойка, ми поискаха 1000 долара на заем за една година.
От дете помня една литография на Оноре Домие. Гигантът Гаргантюа седи на кожено кресло, няколко пъти по-високо от нормален човешки ръст.
Началото на тази история започва през първите години на така наречения Преход. В семейството на моя тогавашен приятел, нека го наречем Павел, само за няколко седмици се случиха главоломни промени.
Въпрос: Какво е корупция? Отговор: Далавера, в която ти не участваш. Едва ли има друг народ, така кръвно свързан с далаверата.
Срамно е, когато споменът за едно парче от историята може да се окаже някакъв гьол, пък бил той и Белене. С какви образи си спомняме различните исторически епохи и периоди?
По-възрастните помним банкетите през социализма и мешаните скари, направени от чисто месо и качествена кайма. Помним още, че такива банкети имаше на всеки празник, във всяко предприятие, имаше ги и по селата и кварталите.
В годините на така наречения Преход зачестиха масовите нашествия на глутници. Животински и човешки. Навсякъде. По планини, гори, долини, равнини, по села и градчета, улици и площади.
Всяко време има своите герои. Кои са героите на така наречения Преход? Воден от желанието си да бъда максимално обективен, направих кратка социологическа анкета с хора от различни възрасти и професии и с различно социално положение.
Днес България за първи път от Освобождението има на върха на управлението българин генерал. При това не един, а двама. Президент е летецът генерал Румен Радев, а министър-председател – пожарникарят генерал Бойко Борисов.
Някои държави се управляват с декрети. Други – с референдуми. България – с гавра. Такова е отношението на управляващите към народа, който се явява негов суверен и който неизвестно защо и докога ще продължава да търпи.
Шедьовърът на Алеко Константинов „Бай Ганьо”, написан преди 125 година, днес изглежда отчайващо актуален. Едва ли авторът би могъл да намери по-подходящ прототип за своя нарицателен герой от Него.
“Бойко Борисов е близък съратник на известни гангстери и е свързан с повече от 30 неразкрити убийства в страната си”, пише в поверителен доклад, написан от американски специалисти и цитиран от авторитетното американско издание “Congressional Quarterly”преди повече от десет години.
През годините на Прехода почти всички съседки на България участваха във войни. И въпреки това в момента имат по-висок стандарт от нас, хората живеят по-добре, емиграцията им е по-ниска, а демографският им прираст е положителен, докато нашият е отрицателен.
Тодор Живков и Бойко Борисов – това са възпетите в стихове политици от нашата нова история. Което показва/не се смейте!
Бойко Борисов, властта и врачките/гадатели, ясновидци, нумеролози и прочие/ са тема, за която много-много не се говори на сериозно.
Хората са бесни. От безобразията, с които мафиотизираната държава ги засипва ежедневно. И при това сладкодумно облича тези безобразия в одеждите на загриженост, с две думи – прави ни на глупаци.
