Постоянното повишаване на възрастта за пенсиониране е широко разпространена икономическа логика. Редица експерти споделят виждането, че щом хората живеят по-дълго, а държавите имат дългови и финансови проблеми, е редно пенсионната възраст да се увеличава. Така прогнозите са, че днешните млади работници със сигурност ще се пенсионират на 70 години.
Има обаче и други експерти, които застъпват радикално различна теза - че е време да се даде възможност на работещите да се пенсионират по-рано, а не по-късно.
Икономистът Джеймс Галбрайт от Тексаския университет смята, че тази идея може да проработи. Според него с нива на безработицата в САЩ близо до 8%, радикалната за мнозина мярка може да бъде ефективна, като, поне временно, пенсионната възраст се намали, за да могат хората да се възползват от социалните си придобивки по-рано, а пазарът на труда - да се освободи.
"Аргументът ми е, че имаме феномена "бейби бум". Той е виновникът за това да имаме много възрастни работници, които приближават, но все още не са навършили възрастта за пенсиониране. Те, особено онези, които работят по-нискоквалифициран труд, изпитват огромни затруднения да си намерят работа, ако изгубят досегашната си. Ето защо в тези случаи ранното пенсиониране е много привлекателен вариант.
Решението е да направим ранното пенсиониране възможно за определен период, да речем 3 години. И да предложим на хората на 62 години по-добра сделка от тази, която получават сега, така че повече работници на тази възраст да се възползват от дадената им възможност", заявява Галбрайт.
Според него когато тези нови пенсионери напуснат пазара на труда, той ще се освободи и обнови, принуждавайки бизнеса да запълни вакантните позиции с млади хора.
Логиката на предложението е, че трябва да се намери по-добър модел на "парцелирането" на съществуващите работни места. Причината е същата, поради която някои държави обмислят намаляването на броя на работните часове или дни в седмицата - за да могат повече хора да споделят и да се облагодетелстват от средата на труда.
Том Хартман, автор на бестселъри и водещ на прогресивно политическо токшоу, отива дори по-далеч - той смята, че намаляването на пенсионната възраст е един от най-мощните инструменти за стимулиране на икономиката, и иска тази възраст да падне до 55 години, а пенсионните помощи да се увеличат с 10 - 20%, за да могат хората действително да преживяват с пенсията си.
Той смята, че по-малкото работещи и повечето получаващи пари от държавата няма да фалират социалната система, защото историята показва тъкмо обратното. Тази мярка би дала шанс за работа на току-що завършили гимназия и университет младежи.
Ако достатъчно възрасти работници се оттеглят, това би преобърнало динамиката на прекалено многото хора, преследващи прекалено малко работни места, и би създало по-стегнат пазар на труда. А по-стегнатият пазар на труда води до повишаване на заплащането.
Ако заплащането се увеличава, увеличават се и данъчните постъпления, които ще подпомогнат и социалната система.
С тази цел може да се помисли и върху намаляването на официалната седмична часова норма на труда, смята Хартман.
Той припомня простата икономическа логика - когато предлагането на труд надвишава търсенето, заплащането пада. И съответно - когато търсенето отговаря или надвишава предлагането, заплащането се повишава.
Това е основната причина работническите движения през 18 и 19 век да се борят така ожесточено срещу детския труд - защото са били наясно, че ако премахнат децата от пазара на труда, ще останат по-малко зрели хора, годни за работа, което пък ще повиши надниците, отбелязва Хартман.
"Затова движенията също настояваха за 40-часова работна седмица по 8 часа на ден, вместо дотогавашната 60-часова работна седмица. Защото намалявайки труда, който всеки работник полага, става наложително да бъдат наети повече хора и да им се плаща повече", допълва той.
Поддръжниците на идеята за намаляване на възрастта за пенсиониране са категорични, че това би елиминирало проблема с младежката безработица, като в допълнение би спестило на държавата пари, тъй като по-малко хора ще се нуждаят от социални помощи. Икономиката също ще бъде стимулирана, защото повече работещи означава и по-голямо потребление. Лошите кредити също ще бъдат по-малко.
Създаването на работни места е основно предизвикателство пред съвременната световна икономика и намаляването на пенсионната възраст според мнозина предлага именно така дълго търсения отговор на трудния въпрос как безработицата да бъде намалена, едновременно с това справяйки се с неизбежния за целия развит свят фактор "застаряващо население".
