Прочутият горнооряховски суджук - първият продукт, влязъл в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания, се произвежда основно от охладено говеждо месо от Румъния. Това разкриха трите фирми, които единствени у нас имат право да произвеждат деликатеса.
Причината за ползването на вносна суровина е липсата на достатъчно количество качествено говеждо месо у нас, пише в. "Сега".
„Горнооряховският суджук се произвежда от едносортно качествено говеждо месо. Не можем да произвеждаме хубав суджук с лоша суровина, но за съжаление в България вече много трудно се намира. В бъдеще не знаем как ще се случват нещата“, каза пред БНР Христо Христов, собственик на "Родопи - 96".
"Румънското охладено говеждо месо не е проблем за спазването на защитената рецептура за произвоството на горнооряховския суджук", пояснява другият производител - Румяна Добрева от "Р.А. Боби 03".
Производителите уверяват, че внасяното говеждо от Румъния е много качествено, но проблемът е, че е скъпо.
„Самата защита така е направена, че в този продукт няма абсолютно никакви адитиви. Един обикновен суджук излиза от сушилнята след 7-8 дни, докато горнооряховският стои в сушилнята не по-малко от 15 дни. Това означава, че днес купуваш суровината на една цена, а след само 15 дни тя вече е друга. Миналата година суровината струваше 7-7,50, лв., тази година е 15 лева“, казва Добрева.
По думите й все по-трудно става горнооряховският суджук да се продава на реалната му цена, защото потребителите не могат да си позволят лукса редовно да купуват хубава и качествена стока. "За хората водеща е цената. Нашата фирма продава горнооряховския суджук без печалба, но, да речем, това не е проблем, защото по този начин си популяризираме и фирмата, и града“, казва Добрева. Фирмата също така изнася деликатеса за европейските пазари, както и другите двама производители.
Третият производител Иван Стефанов казва, че неизбежно е било да вдигне драстично цените, но за момента няма още спад на продажбите.
Месодобивни породи говеда почти не се отглеждат в България. По данни на Съюза на говедовъдите само около 20 000 са типичните месодайни крави във ферми у нас, като голяма част от тях се изнасят.
Фермерите обясняват, че пагубни за животновъдството са се оказали тежките изисквания за кланиците, наложени при присъединяването ни към ЕС. Тогава много от собствениците предпочели да ги затворят, вместо да инвестират. Месопреработвателните предприятия също не развиват кланици. Така животновъдите се изправят пред абсурдна ситуация - трудно да намират къде да заколят животните, за да ги продадат на месопреработвателите. Сега секторът се надява да се договорят средства по европейски програми за мобилни кланици, каквито има в ЕС.
Христо Христов, който преди години е бил и животновъд и така е затварял цикъла до краен продукт, сега казва: "И двете кравеферми ги затворих по простатата причина, че не си струва да гледаш животни в България. В Румъния субсидията за едно месодайно животно е 4 пъти по-висока, отколкото в България. Този сектор е просто на замиране. Говорим за продукт „Стара планина“, а то няма вече български животни, особено говеда. Трябва да се помисли как секторът да се подпомогне, как да се завишат субсидиите. Не може за зърнопроизводство да се дават такива големи субсидии и за животновъдство да са толкова ниски - едно животно се гледа цяла година, за да изкараш нещо от него. Тук нещата са сбъркани“.
И въпреки проблемите за 16-а година поред трите фирми в партньорство с община Горна Оряховица организират традиционния празник на горнооряховския суджук от 9 до 11 юни.