Над 17% от наетите у нас работят официално срещу минимална заплата. Над 402 000 са българите, които към септември получават по 460 лв., сочат данните от националната статистика. Те са цитирани в обосновката на Министерството на труда по предложението минималната заплата да се увеличи на 510 лв. от 1 януари, което формално предлага записания вече в средносрочната прогноза размер.
Проектът на постановление за новия размер на минималното възнаграждение тази година е публикуван достатъчно рано, за да има възможност да се обсъди и със синдикатите и бизнеса в тристранката.
Няколко пъти вече работодателите атакуват успешно в съда постановленията именно по тази линия. Въпреки обещанията, механизъм за определяне на минималното заплащане у нас все още не е разработен.
Мотивите на министерството се повтарят от предишните години. Според МТСП по-високата залата ще повиши покупателната способност на най-нискодоходната част от заетите и ще гарантира задоволяване на минималните жизнени потребности, ще засили мотивацията за започване на работа и повишаване на квалификацията. Повишаването на минималната заплата от 460 на 510 лв. ще увеличи общите разходи на работодателите с под 1% според експертните разчети на МТСП, пише Сега.
Минималната заплата у нас остава на най-ниското ниво спрямо страните от ЕС. За първите шест месеца на 2017 г. в Румъния минималната заплата е със 17% по-висока от тази у нас, а в Люксембург, където имат най-високите нива, е почти девет пъти по-висока (1999 евро). Според ведомството състоянието на икономиката напълно позволява подобно увеличение заради устойчивата динамика на БВП, средната заплата, индекса на потребителските цени и "други икономически показатели".
