Валентин Стоянов, независим експерт, специално за Actualno.com
През януари 2013г. ни предстои плащане на сумата от около 1,6 млрд. лева (818 млн. евро) по облигациите, издадени преди едно десетилетие по времето на Милен Велчев. Ако включим и лихвите по тях, сумата набъбва до 1,85 млрд. лв. Това е изключително сериозно финансово предизвикателство за страната ни, а през последните седмици стана ясно, че ще бъде и една от най-важните политически теми през цялата 2012-а.
Сребърният фонд
Първи сигнали в тази посока даде още в началото на годината министър Дянков, който активно лансира идеята средства от т.нар. Сребърен фонд да бъдат използвани за плащания по външния дълг. До момента в публичното пространство няма подкрепа за подобна стъпка, напротив – коментарите на всички анализатори и политически фигури са крайно негативни. Междувременно обаче има и законопроект, който да „легализира” изхарчване на по-голямата част от фонда за погасяване на правителствен дълг.
Сребърният фонд беше създаден по време на предишното управление, като основната цел е подкрепа за пенсионната система на България. Към момента във фонда са натрупани около 1,8 млрд. лв., като през следващите два месеца тази сума ще нарасне с около 300 млн. лв. – приходи от приватизация. Един от проблемите с харчене на тези средства е свързан с очевидния конфликт на интереси. Това е така, защото министерство на финансите декларира намерение да емитира дълг, който само да изкупи. По този начин на практика ведомството само би определило и условията по поемане на дълга, включително по цената му (!). Другият крещящ проблем е, че с подобна операция правителството би посегнало на огромна сума, предназначена за подкрепа на пенсионната система. Тук аспектите са и социални, и политически, и морални, ако щете.
По-общо погледнато, трикове с фискалния резерв (част от който е Сребърният фонд) могат да доведат до намаляване кредитния рейтинг на държавата и съответно до оскъпяване на финансовия ресурс за стопанските субекти. Политическите последици от това са ясни. Всъщност похарчаване на средствата от Сребърния фонд означава фактическо ликвидиране на фискалния резерв, защото в последния биха останали само няколко компонента, които по принцип са неприкосновени. Касае се за двата ядрени фонда – за извеждане от експлоатация на АЕЦ „Козлодуй” и „РАО”, там са още резервите на НОИ и НЗОК, както и целеви средства за плащания към земеделски производители и за национално съфинансиране по европейски програми.
Минаха времената, когато във фискалния резерв имаше 12 млрд. лева – състезанието към дъното обаче трябва да спре и по-добре да е доброволно.
Втори вариант
за плащания по дълга е набиране на средства от вътрешния пазар – от банки, пенсионни фондове, застрахователни компании и др. Големият проблем тук би се изразил в рязко изтегляне на ликвидност от българския финансов сектор. Това на практика означава замразяване на стотици милиони или дори на над 1 млрд. лв., вместо потенциално насочване на тези средства към реалната икономика. Има презумпция (потвърдена и на практика), че на вътрешния пазар правителството би могло да получи по-добра цена за своя дълг. Все пак обаче принципните очаквания са, че при емисия, надхвърляща да речем 1 млрд. лв., пазарните участници биха дали по-висока цена за българския държавен дълг. В интерес на истината през последните три години бюджетният ни дефицит се финансира от вътрешния пазар, но през идните месеци предстои емитиране на изключително голям дълг, доближаващ се до 3 млрд. лв. – ресурс, който е непосилен само за местните участници. Трябва да се има предвид, че освен плащане по глобалните облигации, държавата планира и издаване на ДЦК за около 1 млрд. лв., които да покрият бюджетния дефицит през текущата година.
В интерес на истината обаче този вариант и към момента постепенно се реализира. До края на март МФ планира пласиране на ДЦК за близо половин милиард лева, докато през първото тримесечие на 2011г. държавата набра около 200 млн.
Трети вариант
Като възможност се обсъжда и частично набавяне на необходимите суми от приватизация, но на хоризонта не се очертават достатъчно големи сделки, които да осигурят необходимите средства. Конкретно продажба на дял от БЕХ до края на годината, още повече през чужда борса, изглежда неправдоподобно като времеви график и сложност на процедурата.
Тук може би трябва да си зададем и въпросът дали сега е правилното време за продажба на държавни активи, имайки предвид състоянието на пазарите и инвеститорските нагласи, но това е друга тема. Големи пари от приватизация няма как да се направят точно на този етап.
Четвърти вариант
През последните дни бе лансирана и идея българските граждани „патриотично” да финансират правителството, изкупувайки държавни облигации. Няма обстойно да анализираме това предложение, защото то е по-скоро пожелателно отколкото реалистично, но трябва да се каже, че българите със сигурност имат доста по-добри собствени идеи от тази да купят книжа с лихвен купон от 3,9%. Толкова беше лихвата по последната емисия ДЦК. В публичното пространство се завъртя и друго конкретно предложение за нива от 6,25%, но това продължава да е по-малко атрактивно от лихвите по депозити и от редица други инвестиционни възможности, които не са предмет на тази статия.
Пети вариант
Търсене на заем от МВФ. Този вариант обаче категорично няма да срещне политическа подкрепа. Освен това може да се отрази пагубно на имиджа на България. На практика би излязло, че страна с принципно много добри икономически показатели и нисък дълг става клиента на Фонда, което е парадоксална ситуация.
Затова реалността води до варианта с излизане на международните пазари
С оглед на изброените по-горе аргументи, този шести вариант е препоръчителен и министър Дянков със сигурност се подготвя за него, въпреки че публичните изявления са в друга посока. Тук обаче е и най-голямото опасение на министъра. От една страна съществува опасност пазарите да не реагират ентусиазирано на българския дълг и да не успеем да наберем необходимата сума. Далеч по-атрактивни са дълговите книжа на други страни и инвеститорите просто могат да игнорират нашите. Другият по-голям и по-реален риск е да получим от международните пазари оценка, сходна с тези на страни като Италия, Испания или дори Португалия, от които толкова старателно правим опити да се дистанцираме. Именно вариантът, при който международните играчи определят твърде висока цена на българския дълг или дори го отхвърлят, би означавал своеобразен жълт картон за „стабилизиращата” макроикономическа и финансова политика на министър Дянков. Да не говорим, че страната ни за пореден път би получила оглушителен шамар, въпреки самоизтъкването в някои отношения и преекспонирането на определени макроикономически показатели. Затова трябва отсега да бъде ясно, че провал при набиране на необходимите средства, включително твърде висока лихва по тях, би представлявала най-красноречивата оценка за икономическата и финансовата политика на България през последните три години.
Към момента има ясни индикации, че в крайна сметка Дянков ще избере вариант с поне частично излизане на международните пазари. Дали доброволно или под натиска на обстоятелствата или на определени политически среди – не е важно. Ясно е обаче, че има очевидни опити за „напудряне” на някои макроикономически показатели, основно с цел да се харесаме на рейтинговите агенции и инвеститорите. Фокусът тук пада върху бюджетния дефицит, като впечатление прави непрекъснатото изтъкване на намаляването му. На пресконференция преди месец беше подчертано например, че дефицитът за 2011-а е бил с 20% по-нисък от планираното и с 40% по-нисък от този пред 2010-а. Често обаче се пропуска нещо друго – че основна причина за това е намаляването на капиталовите инвестиции с около 15% спрямо 2010-а, както и на националното съфинансиране по европрограми с около 16% спрямо 2010-а. Тези факти съответно са дали негативно отражения върху стопанския ръст, който е подчертано анемичен вече четвърта поредна година. Обичайният губещ е съответно реалната икономика и всички, които сме избрали да живеем и работим в България. Като обобщение може да се каже, че съществува риск в името на цел с едногодишен хоризонт (погасяване на дълга по глобалните облигации) да се заложи на „напудряне” на макропоказатели и на хартиени данни за сметка на реалната икономика, чието развитие трябва да е дългосрочната цел. Такова лъскане на имиджа пролича и от последните оповестени данни за намаляващия бюджетен дефицит и в началото на 2012-а. Въпросът обаче е за сметка на какво и на кой е този груб фискализъм.
Като обобщение тук трябва да се каже следното. Има мнения, че към момента на международните пазари България може да си осигури заем на цена от около 5%, което би било изгодно за една все пак малка държава, на която не всеки гледа с пълно доверие.
Изводи
Много е важно да осъзнаем, че при така създалата се ситуация наборът от варианти за действие е много по-ограничен отколкото смятаме. Лансираната идея за използване на Сребърния фонд вече се натъква на много сериозна опозиция по цялата обществено-политическа палитра. Крайно опасно е да се използват пирамидални схеми и трикове, когато става дума за харчене на средства от резерва, за финансовата стабилност на България и за имиджа на страната. При използване на Сребърния фонд за погасяване на част от дълга има поне два фундаментални риска – че държавата сама може да си определи цената на дълга и че в крайна сметка в един момент дори може да спре да обслужва тези свои задължения към самата себе си. Звучи странно, но не по-малко странна е и самата идея правителството да закупи собствен дълг с фискалния си резерв.
Едно вметване. Ако доходността от Сребърния фонд е била толкова ниска (около 1% годишно), защо през последните две години и половина не бяха предприети стъпки за решаване на този въпрос? В крайна сметка самият финансов министър председателства Управителния съвет на фонда. Не имало проблем част от натрупаните суми да бъдат депозирани в търговски банки или в облигации на стабилни във финансово и политическо отношение страни. Тоест, дори без предлаганите в момента законови промени можеше и все още може да бъде постигната в пъти по-висока доходност на натрупаното в Сребърния фонд. И то доходност, която е до около четири пъти по-висока от текущата. Или пък може още от 2009-а финансовият министър да има план за изхарчване на тези средства? Кой знае...
На следващо място, когато разглеждаме евентуалния инструментариум, трябва да кажем, че не може да има очаквания за набиране на значими приходи от приватизация. Това вече беше подчертано.
По-нататък, приказките за това как българския народ ще изкупува ДЦК за 2 млрд. лева, не са нищо повече от „добри” пожелания. Хората няма да се втурнат през глава да купуват нещо при положение, че могат да похарчат спестяванията си по десетки други по-разумни начини и с по-добра възвращаемост.
И накрая – както намеса на МВФ, така и „изсмукване” на ликвидност от финансовата ни система са нежелателни – по различни съображения, които вече посочихме.
Затова реалистичен и предпочитан вариант е правителството да потърси финансиране на своите задължения на международните пазари. Най-големият страх на Дянков обаче е, че може да се провали именно в техните очи, което би било представлявало и негативна оценка за водената от него финансова политика. Ако се стигне до подобна ситуация, това ще е жълт картон за министъра на финансите, а тогава най-вероятно няма да закъснее и червеният.
Редактор: Ивайло Кючуков
