Държавна намеса на пазара на хранителни стоки би нанесла тежки вреди на потребителите и на икономиката. Това изтъкват в своя позиция от Сдружението за модерна търговия (СМТ), браншова организация, която обединява едни от най-големите търговски вериги в България. Подобна мярка, според СМТ, би била само контрапродуктивна от гледна точка както на потребителите, така и на всички други участници на пазара.
"Груба намеса на пазара"
"През последните дни ставаме свидетели на пореден опит за груба намеса на пазара на дребно с храни. Входираните на 6 и 7 февруари 2025 г. Проект на Закон за пределните надценки на някои хранителни продукти и Законопроект за мерките за ограничаване на печалбите и пряк контрол на цените на хранителните стоки от първа необходимост, предвиждат пряка административна намеса в ценообразуването на пазара на храни, включително пазара на дребно", посочват от СМТ и допълват, че подобна мярка не би постигнала нито една от поставените пред нея цели, а напротив, би задълбочила съществуващите проблеми и би създала нови такива.
Още: Премиерът отговори ще има ли таван на цените на стоките
От организацията изтъкват, че опитът на някои европейски държави да предложат подобни на предлаганите в проектозакона механизми (пределни цени, пределни надценки) са довели до значително по-висока инфлация - в случая с Унгария инфлацията при храните е достигнала най-високото ниво в целия ЕС през 2023 г. (почти 50 процента на годишна база), както и до дефицит на определени стоки, попаднали в обхвата на мярката.
През лятото на 2023 г. Румъния ограничи търговските надценки на редица стоки от първа необходимост, като от тогава досега България отбелязва по-ниска инфлация при храните, отколкото Румъния, в която действа въпросната мярка, посочват от Сдружението. В Хърватия, след въвеждането на таван на цените на определени хранителни продукти през септември 2023 г., инфлацията при храните също е по-висока спрямо тази в България.
Според СМТ предлаганите ограничения на надценките и задължения за поддържане на количества са в пряко противоречие с европейското право и могат да бъдат разглеждани като Нетарифна бариера пред вътреобщностната търговия в рамките на ЕС. На 12 септември 2024 г. Съдът на ЕС постанови, че ограниченията на цените на основните хранителни продукти, определени от унгарското правителство, и задължителните изисквания за складиране на търговците на дребно са несъвместими с правилата на ЕС и подкопават лоялната конкуренция, посочват от СМТ.
Още: БСП предлага таван на надценките на основни стоки
От организацията напомнят, че в редица свои решения държавните органи в България установяват, че цените на основни хранителни стоки (като например олио, брашно, яйца, млечни, свинско месо и пр.) се базират "на обективни икономически фактори, както и на такива, породени от международната обстановка" (Решение на КЗК (№427/18.04.2024 г., с което приема Секторен анализ на пазара на олио и брашно), както и че за увеличаване на крайните цени на дребно причината е в по-високите доставни цени на краве сирене, кашкавал от краве мляко, яйца от кокошки и прясно охладен св. бут, както и в нарасналите разходи на веригите за издръжка на дейността им (Решение №АКТ-81-23.01.2025). Според същото решение, цитираните в него данни не показват наличие на високи нива на маржовете на печалба у търговските вериги, посочват още от СМТ.
