Инж. Митко Младенов е собственик на „Рудметал“ АД в Рудозем. От изявление на кмета на общината Румен Пехливанов стана ясно, че дружеството е стартирало процедура по масово съкращение на персонал заради предприета ликвидация на рудодобива. Actualno.com потърси инж. Младенов за интервю, в което да разкаже за причините, довели до това тежко решение.
Г-н Младенов, от изявление на кмета на Рудозем се разбира, че планирате съкращение на близо 300 души. Само коронавирусът ли е причина, за да прибегнете до тази крута мярка?
Ние трета година работим на загуба, тъй като рудникът отива на голяма дълбочина. А колкото е по-дълбоко, толкова разходите по добива се увеличават, полезният компонент намалява. Ние направихме всичко възможно. Устискахме, защото си обичаме рудника, но загубихме много пари. Само за предишните две години имаме около 10 милиона загуба, която се формира от това, че рудникът вече не е ефективен. За съжаление тази година нещата се влошиха още повече и само за първото тримесечие формирахме загуба от около 500 000 лева вследствие появата на коронавирус и от срива на борсите. Коронавирусът само ни "помогна" да вземем крайното решение за спиране на рудника.
Излиза, че това е капката, която е преляла чашата, точно като при болните с коронавирус - умират тези, които имат множество други заболявания?
Абсолютно, точно така. За съжаление ние много искахме да запазим рудника. И успяхме до едно време. Всеки рудник си има история. Има период, в който се развива, и период, в който не е ефективен, и трябва да бъде затворен.
А историята на рудник "Димов дол" от кога датира?
Още от 40-те години на миналия век, когато започва строителството на всички рудници в нашия регион. След 50-та година той започва да работи. В крайна сметка ние опитахме всичко през тези две години. Направихме частични съкращения на персонала, намаляване на всички разходи. За първото тримесечие на тази година стигнахме дотам, че коригирахме заплатите на работниците с около 30%, на управлението - до 50%. Въпреки това, месечната ни загуба е около 200 000 лева, която вече не можем да понесем. Всичко, което имахме като дълготрайни материални активи, през последните 2-3 г. го разпродадохме, за да спасим рудника, но за съжаление не можахме. Този срив с коронавируса окончателно ни потопи. Може би трябваше този ход да го предприемем още преди две години. Повечето фирми на наше място, когато влязат един-два месеца на загуба, спират. Докато ние се борихме години, за да не спрем. Затова стартирахме процедура за масово съкращение на персонала. От "Рудметал" ще бъдат съкратени 195 човека от общо 225, от "Теос" - около 30, и от "Рудметал Техномаш" - 25. Общо около 250 човека ще бъдат съкратени от 1 юни нататък, в продължение на три месеца.
Прави впечатление, че в началото на годината сте увеличили капитала "Рудметал" - с каква цел е направено то?
Ние през тези години, както Ви казах, продадохме всички атрактивни ДМА. Изпитвахме нужда от средства през цялото време, затова увеличихме капитала на дружеството, с цел да го укрепим. Но и това увеличение, което беше някъде около 300 000 лева, беше "изядено". Само за миналия месец при тези сериозни рестрикции, минусът беше 240 000 лева.
За преструктуриране има ли някаква възможност, за да си върнете след време част от хората?
Мислим, разбира се, след време да върнем част от персонала, защото в крайна сметка ние направихме собствена фабрика - модерна, и ще търсим варианти да я наситим с дейност. Ще купуваме руда от някъде, но сега, с това извънредно положение, просто не може да се пътува никъде. Всичко се е свило, а и цените на металите са ниски. Това ще стои като възможност за следващата година.
Фабриката обогатителна ли е?
Да, това е нашата обогатителна фабрика. Тя работи от три години и там преработваме рудата, която добиваме.
Дали собственикът на рудниците в Мадан и Златоград би проявил интерес към рудника в Рудозем?
Който прояви интерес, е добре дошъл. Дето се вика ще му подарим рудника на символична цена, само да може да го спаси.
Концесията може ли да се прехвърли административно?
По принцип, когато има съгласие на министерството, може да се прехвърли. Иначе не е възможно, но ако има друг инвеститор, министерството би се съгласило да прехвърли концесията.
Вие водили ли сте такива преговори?
Предишните години да, но нямаше кандидати. Всички, които се запознаваха с условията, се отказваха.
Явно да бъде спасен рудникът е безнадеждно?
Ние не очаквахме, че ще изкара толкова дълго, защото преди 20 години, по време на голямата приватизация, никой не го искаше, защото беше безнадежден, но "безнадеждният" рудник работи повече от 20 години. Дойде момент обаче, когато трябва да го спираме. Той отиде на такава дълбочина, че вече е неспасяем, за съжаление.
На каква дълбочина?
Забойната линия е на 500 метра.
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 22 април
