От две години не изнасяме отработеното ядрено гориво в Русия и вече назрява проблем. За това алармира проф. Георги Касчиев, който има десетки години стаж в областта на ядрените реактори и рисковете, свързани с тях.
"Никой в България не си дава сметка и изобщо не се взимат мерки по един много сериозен проблем, а именно съхраняване на отработеното ядрено гориво. В него се съдържат 97% от всички радиоактивни изотопи. Първо, това гориво излъчва топлина, тоест то винаги трябва да е в среда, която да осигурява неговото охлаждане. Освен това трябва да се разположи по специфичен начин", каза пред "Бизнесновините на БТВ" енергийният експерт. Още: "Росатом" ще си сътрудничи за отработеното ядрено гориво само с "приятелски" държави
Той обясни, че докато все още е много горещо, горивото се държи в басейните близо до реакторите на АЕЦ "Козлодуй". След 3 години се премества в хранилището, което се намира на площадката, и там може да стои десетки години. Още: Комисията по енергетика одобри споразумението със САЩ за АЕЦ "Козлодуй"
"Обемът на това хранилище обаче намалява. Досега някак се справяхме с това, защото отработеното гориво се транспортираше до Русия, където се преработваше и временно се съхраняваше (бел. ред. - после ни го връщат под формата на буквално стъклени отпадъци и това вече е различно за съхранение). По този начин периодично освобождавахме място в нашето хранилище. От две години обаче Русия спря възможността за изпращане на отработеното гориво", обясни той. Още: По идея на ГЕРБ и ДПС парламентът прие облекчения за ядрени строежи
Проф. Касчиев изчисли, че ако не се извозва отработеното ядрено гориво, настоящото хранилище ще ни стигне до 2032 г.
Картината според държавата
"Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската Федерация за сътрудничество в областта на атомната енергетика, обхващаща и сътрудничество в областта на услугите от ядрено-горивния цикъл - доставка на свежо ядрено гориво и преработка на отработено ядрено гориво, както и последващо връщане на остъклени високо-активни отпадъци не е прекратявана", казва в отговор на депутатски въпрос министърът на енергетиката Румен Радев. Още: Съдебен иск срещу седми и осми блок на АЕЦ "Козлодуй" и странна законова промяна
По думите му вследствие различни външни обстоятелства и фактори, които не попадат в обхвата на българските отговорности и задължения, за периода 2022-2023 година не е реализиран транспорт на отработено гориво към Русия. Той пояснява, че се търсят възможности за бъдещото му транспортиране, като се отчита създалата се неблагоприятна геополитическа обстановка.
По въпроса за ангажимента, който имаме да изградим хранилище за геоложко погребване на високоактивни ядрени отпадъци в България, министърът казва, че това е задача, която трябва да изпълним до 2050 г. По думите на министъра тепърва предстои да се провеждат специализирани проучвания по темата.
"В този смисъл към настоящия момент не може да се говори за конкретни населени места за осъществяване на такъв проект. Обработената геоложка информация от проведени през годините проучвания, основно във връзка с търсене на нефт и газ и други полезни изкопаеми, е била използвана за предварителна оценка на потенциални дълбоки скални породи, които биха били подходящи за приложение на някои от възможните технологични решения, по които работят най-напредналите ядрени държави", сочи министърът.
На площадката на АЕЦ "Козлодуй" са разположени две съоръжения за съхранение на отработено гориво: хранилище за отработено гориво (ХОГ) "мокър тип" с лиценз за експлоатация до 2024 г. и хранилище за сухо съхранение на отработено ядрено гориво (ХССОЯГ) с лиценз за експлоатация до 2026 г.
(Данни от деветия национален доклад по конвенцията за ядрена безопасност)
Във въпросното интервю проф. Касчиев, когото наскоро внезапно отстраниха от АЕЦ "Козлодуй", обяснява, че е бил назначен като ръководител на работна група за осъвременяване на стратегията за съхранение на отработеното гориво. Трябвало е да започнат преговори с Франция и да се проучат вариантите за преработка на нашето гориво в техните заводи.
"Франция разполага с два завода за преработка на такова гориво, които не работят на пълния си капацитет. Едно такова решение обаче изисква политическа воля. Другото, което заложихме, е, че трябва да се започне събиране на пари за дълбоко геоложко хранилище у нас - такова, каквото има вече във Финландия. Това е начинът за крайно погребване на отработено гориво. Едно такова хранилище обаче се разработва 30-40 години", каза още Касчиев.
