„Пътят напред и към растежа няма да дойде от мерките на правителството или от конкретни инструменти. Той ще дойде от промяната в частния сектор, търсенето на по-висока добавена стойност, навлизането на дигиталните услуги, което носи голямата динамика. Това е процес, който върви извън държавните институции. Те могат да се опитват да помагат.“ Този коментар направи пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ).
Днес ИПИ ще представи традиционното си годишно изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България - „Регионални профили 2020“.
Три са основните посоки в анализа на регионалните профили – как стоят в навечерието на пандемията, ударът на кризата и перспективата, посни Ганев.
Област Велико Търново е рекордьор по заетост – тя достига почти 79%, в столицата процентът е 78. В повечето области са били изгубени двойно или тройно повече работни места още по време на първата вълна на затваряне миналата пролет, за разлика от декемврийската, отбеляза Петър Ганев.
Индустрията и дигиталните услуги навсякъде бележат подем, отчитат изследователите. Велико Търново, Габрово и Русе са области, които се нареждат веднага след големите София, Пловдив и Варна в усилията си да привличат компании в дигиталната сфера.
„Безспорно Covid-19 обърна траекторията – той ни вкара от възходяща траектория в рецесия и то в дълбока рецесия, от която далеч не сме излезли, а най-вероятно през цялата тази година няма да излезем“, посочи икономистът.
Дългосрочната траектория на развитие на регионите обаче според ИПИ се запазва, подчерта Петър Ганев.
„В момента, в който има възможност за отпушване на икономическата активност, перспективите пред регионите остават. В момента всички общини планират своите ключови проекти за 2021 – 2027 година. Навлизат много европейски инструменти, какъвто е Планът за възстановяване и устойчивост, в който има доста насочени пари към регионите.“
В годината на коронакриза трудно може да има бяла лястовица, заяви още Петър Ганев.
„Силните центрове са тези, които променят картата. Въпросът е колко такива биха се появили, в това число и на север и колко такива биха разочаровали. Ето, Плевен е един от градовете сред най-големите в страната, най-големият близо в посока северозапад, но там тенденциите не са толкова положителни, демографията също е много негативна и не успява да „тежи“ на картата по начина, по който един Пловдив го прави на юг.“
