Италианците, българите и гърците са с най-кратка трудова кариера според данните на европейската статистическа служба. Според Евростат 15-годишният италианец се очаква да се труди 30.7 години, преди да се пенсионира. Българин на същата възраст ще има 32.1 години трудов живот. Почти толкова дълга ще е трудовата кариера и на тийнейджъра в Гърция - 32.3 години. Данните са към 2015 г.
Увеличаването на пенсионната възраст в Европа, което цели да разтовари от натиска осигурителните системи при все по-застаряващо население, би трябвало да увеличи престоя на европейците на пазара на труда. Това се вижда и от данните на Евростат. Например средната продължителност на трудовата кариера за хората от ЕС е била 35.4 години през 2015 г. и се е увеличила с малко над 2 години от 2006 г. насам. У нас също има ръст - през 2006 г. се е очаквало българите да работят средно по 30.7 години при 32.1 години сега, пише в. "Сега".
"Продължителността на трудовия живот е полезен измерител на способността на дадена страна да се справя със застаряването на населението си (и съответно да поддържа икономическата си активност) въпреки спада на раждаемостта. До голяма степен тя е знак за качеството на здравната система и навиците на населението, тъй като запазването на добро здраве за по-дълго време е сред ключовите фактори за задържането на активните на пазара на труда", коментират от "Инфограф".
Данните показват и ясна географска разлика в продължителността на трудовата кариера. В Северна Европа средната продължителност на трудовия живот варира между 37 и 40 години. На юг и изток европейците се трудят средно между 30 и 33 години. От данните излиза, че най-трудолюбиви са шведите - за 15-годишен швед перспективата е да работи 41.7 години. Следват холандците с 39.9 години. В Естония пък трудовият живот е 37.2 години. И в географското разпределение обаче има изключения. В Белгия например са по-скоро като балканците - с очаквана продължителност на трудовата кариера от 32.6 години. Забележителен резултат постигат исландците, които според европейската статистическа служба работят средно по 46.6 години. Това е абсолютен рекорд за всички страни от и извън ЕС.
Крайната цел на пенсионната реформа у нас е да се достигне 65 г. възраст за пенсиониране и при жените, и при мъжете. Това трябва да стане през 2029 г. за мъжете, а през 2037 - и за жените. Стажът през 2027 г. ще стане 37 г. за жените и 40 за мъжете и няма да расте повече, поне по сегашните намерения.
Значителни разлики има в продължителността на работата между мъжете и жените. Например в ЕС средната продължителност за мъжете за 2015 г. е 37.9 години. Жените пък се очаква да работят средно с пет години по-малко. Оказва се, че най-работливите европейци са мъжете от Холандия - с 42.5 години, както и датчаните - с 41 години. Най-мързеливи пък са българските мъже - те се очаква да работят 33.4 години. При жените с най-дълга трудова кариера са датчанките - 37.5 години, които изместват холандките (с 37.2 години). Най-малко работят дамите от Малта - с 26.7 години очаквана продължителност на трудовата кариера. Малта се отличава и с най-голяма разлика в трудовия живот между мъже и жени - почти 13 години. Българките работят средно по 30.8 години. Ние сме сред страните с малка разлика в продължителността на трудовата кариера между двата пола, като и с годините тя се стопява.
