Гражданите имат едно право – да плащат. КЕВР абсолютно формално провеждат т.нар. открити заседания и всъщност се чува гласът само на мополистите. Така е и в конкретния случай, в който открихме с моя екип множество нарушения в процедурата по издаване на решението на КЕВР за цената на парното и парното. Това заяви омбудсманът Мая Манолова във връзка с поредната си "война" против КЕВР.
Припомняме, че днес, 4 юли, в 10:00 часа ще внесе иск във Върховната административна прокуратура срещу решенията на Комисията за водно и енергийно регулиране за поскъпване цените на тока и парното от 1 юли 2018 година. С тези решения токът поскъпна средно с 2,03%, а топлинната енергия (парно плюс топла вода) – средно със 7,33%.
КЕВР не отчита социалната поносимост на тези цени – когато цената на природния газ пада на международните пазари, няма реакция. В края на миналата година имаше поевтиняване от 7,27% на цената на газа, а нямаше поевтиняване на тока и парното. През 2015 година, при подобна цена на газа, цените на парното и тока в България са други, каза още омбудсманът.
Манолова видя проблем в това, че само ЕРП-тата могат да обжалват решения на КЕВР, но призна, че така било по закон. Всъщност вчера, 3 юли, Конституционният съд излезе с решение защо граждани не могат да обжалват ценовите решения на КЕВР – защото КЕВР приема решение за пределна цена, но това не е крайната цена за потребителите, тъй като дружествата могат да поставят и по-ниска цена. Идеята е, че КЕВР слага само таван, не точна цена. А самата Манолова коментира, че мотивите на Конституционния съд били "доста балансирани", но на ход били депутатите, които трябвало да променят закона. Писах препоръка в тази насока, но при последните промени в Закона за енергетиката не бяха взети предвид от народните представители, оплака се омбудсманът. Тя беше категорична – съдът следва да е последната инстанция, която да решава, а сега само прокуратурата, извън ЕРП-тата, може да оспорва решения на КЕВР.
Междувременно КЕВР получи сериозна подкрепа от бизнеса. Още вчера, 3 юли, Асоциацията на организациите на работодателите в България (АОРБ) подкрепи комисията, напомняйки, че преди да дойде този състав на КЕВР, начело с Иван Иванов, сектор "Енергетика" е бил в колапс, с дългове от 800 млн. лева през 2015 година – заради „изкуствено намаляване на цената на тока за битовите потребители” (бел. ред. – по времето на кабинета "Орешарски"). Иванов обаче успял да го стабилизира. Работодателите напомнят, че "неплатените заради популизъм сметки на бита, утре се плащат от всички с лихвите".
Днес, 4 юли, американските централи AES България и "КонтурГлобал Марица Изток 3", Асоциация "Хидроенергия", Българската фотоволтаична асоциация и трите ЕРП-та - EVN България, Енрго-про, ЧЕЗ Груп България, също подкрепиха КЕВР.
Помощта за хората с увреждания
Манолова обяви, че е изключително притеснена от внесени текстове за поправка на Закона за интеграция на хората с увреждания, касаещи размера на добавките за хората с увреждания – например за транспорт, за обучение, за рехабилитация, за наем на общинско жилище, за диетично хранен и лекарствени продукти, за достъпна информация и т.н. Те щели да се изчисляват като процент от минималния гарантиран доход, който сега е 75 лева. С други думи, ще се стигне до абсурди една добавка да е 7,50 лева. Това е против Конвенцията за защита на правата на хората с увреждания на ООН, където ясно е посочено, че помощта за хора с увреждания се определя съгласно потребностите им, настоя Манолова, която добави, че на социалното министерство му било казано да си промени правилника за изпълнение на закона заради точно такъв подход, а сега то вкарвало същите поправки директно в закона.
Разчитам, че народните представители ще ни чуят, завърши омбудсманът, визирайки подкрепа от страна на депутати на "Воля" и БСП.
