Премиерът Николай Денков обяви, че е възложен анализ защо в бюджета все още не постъпват очакваните 700 милиона лева приходи от „Лукойл“. Става въпрос за данъчните приходи от прехвърлянето у нас на икономическата дейност на „Лукойл България“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“.
Още: Министър Малинов ще посети ПАВЕЦ „Чаира“
Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите
Предистория
Припомняме, че през ноември миналата година „Лукойл“ обяви, че от 1 януари 2023 г. ще плаща данъци само в България. Тогава служебното правителство, назначено от президента Румен Радев, направи специална пресконференция с представители на компанията. Христо Алексиев, който към онзи период беше вицепремиер по икономическите политики, каза, че след прилагане на регламента за изземване на свръхпечалбите може да разчитаме на приходи от 100 млн. лв. в хазната до края на 2022 и до 700 млн. лв. през 2023 г. от "Лукойл".
ОЩЕ: "Лукойл Нефтохим" обещава да плаща данъци само в България от 1 януари
"Тези средства ще използваме за компенсиране на най-уязвимите групи в България. С тези средства, които идват с преместването на „Лукойл Нефтохим“ в България, ще направим таргетирана програма за уязвимите слоеве от обществото", каза тогава Алексиев.
Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Малко по-късно – през декември 2022 г., стана ясно, че „Лукойл“ е превел авансов данък в размер на 90 милиона лева, които са постъпили в държавния бюджет. Тези средства бяха повече от платените от компанията на хазната за последните 20 години.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
Сега обаче от думите на Николай Денков, който отговаряше на въпроси на живо във Facebook, се разбира, че от обещаните стотици милиони още няма постъпления. Той не даде повече подробности по темата.
Премиерът коментира само концесията на пристанище „Росенец“, която Народното събрание отне със свое решение и върна контрола у държавата. „Ние трябва да гарантираме, че тази граница е защитена добре за преминаване на лица, стоки, за наркотици. От друга страна, не трябва да създаваме проблеми пред работата на рафинерията. Целта ни е как да удостоверим, че българските граждани получават възможно най-ниските цени при отчитане на предимството от действащата дерогация за рафинерията“, каза той.
Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
ОЩЕ: Радев опитва да спре връщането на "Росенец" на държавата
„Лукойл“ все още работи с руски петрол по силата на дерогация (т.е. изключение), дадена на България от Европейската комисия. Тя важи до края на 2024 г., но кабинетът показа амбиция да я прекрати по-рано.
ОЩЕ: Илиян Василев: Прекратяването на концесията на "Росенец" поставя мина в полето на кабинета
Къде са парите от разликата между "Уралс" и "Брент"?
Междувременно стана ясно, че не е отчислен нито лев, след като преди шест месеца предишният парламент прие Закон за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт, а там бе предвидено част от разликата между цената на руския суров петрол „Уралс“ (ползван в рафинерията „Нефтохим“) и европейския „Брент“ да влиза в държавен фонд. Целта беше парите да отиват за гражданите.
В средата на юли икономическият министър Богдан Богданов обяви, че се проверява дали се внасят въпросните средства във Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС). Само че въпросният закон изобщо не се прилага, пише „Медиапул“. Причината – незавършена нотификация на разпоредбите пред Европейската комисия.
От Брюксел обаче казват, че дори да не е завършена, държавата няма проблем да събира отчисленията, защото фактически мярката е фискална и не влияе на общия европейски пазар, нито на конкуренцията.
ОЩЕ: Проверяват "Лукойл" дали е внесъл изискани от държавата пари
Според данните на сайта Statista.com - средната цена на петрола "Брент" през февруари, когато е приет законът в България, е била 82.59 долара за барел, през март - 78.43 долара, през април – 84.64, през май – 75.47, а през юни – 74.84 долара за барел. За юли още няма обобщени данни. През същите месеци руският "Уралс" е струвал средномесечно доста по-малко. От февруари до юли съответно – 51.91 долара за барел, 49.74 долара, 59.97 долара, 55.22 долара, 56.64 долара.
Статистиката у нас сочи, че през февруари са били произведени 116 хил. тона автомобилен бензин, месец по-късно – 110 хил. тона, през април – 45 хил., а през май – 149 хил. тона. Произведеното дизелото гориво съответно е било 227 хиляди тона, 191 хил. т, 176 хил. т и 249 хил. т за периода от февруари до края на май. За следващите месеци все още няма официална статистика.
Внесеният суров петрол за рафинерии у нас за първите пет месеца на 2023 г. е бил 2.229 млн. т. През цялата предходна година вносът на суровини за преработване е бил 7.017 млн. т., пише още "Медиапул". От Агенция "Митници" обаче не обявяват каква част от тези количества са руски петрол - заради защита по Закона за статистиката и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
ОЩЕ: Договорът с "Боташ" е неизгоден за България, съобщи премиерът
