Вчера (1 март) комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на граждани към 44 НС разгледа внесената в деловодството на парламента подписка за въвеждането на две данъчни мерки - необлагаем минимум за доходите на физическите лица поне до размера на текущата минимална работна заплата и прилагането на намалени ставки на ДДС от 9% за определени стоки от първа необходимост.
Това съобщиха от пресцентъра на АБВ.
Официално приетото с пълно мнозинство становище на комисията е, „че исканията на инициативата "Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци" кореспондират с някои становища на европейски органи, чиито цели са да дадат по-големи възможности на държавите членки да прилагат различни ставки на ДДС съобразно националните си приоритети. Комисията приветства гражданската активност по теми, които засягат всички български граждани и подкрепя инициирането на широк парламентарен, политически и обществен дебат за цялостната данъчна система в България“.
Не се прие в становището да бъде записано и, че „комисията препоръчва на Министерство на финансите при съставянето на проекта за закон за държавния бюджет през 2019 г. да предвиди мерки не само за увеличаване на доходите, но и за намаляване на подоходното неравенство и за облекчаване на облагането на средните и ниски доходи от труд".
От името на Гражданската инициатива отношение пред депутатите взе председателят на Инициативния комитет Калин Първанов. "Подехме тази инициатива, водени от желанието нашето общество да е здраво и успешно и разтревожени от данните, че неравенството в нашето общество застрашително расте". Той обясни, че средно в Европейския съюз, разликата в доходите на най-богатите 10% от хората и най-бедните 10% е 8,5 пъти, в сходни на нашата страни като Чехия, Словакия и Словения е около 6 пъти, докато в България е 13 пъти.
"Имаме най-високите нива на неравенство в целия Европейски съюз", посочи още Първанов. „Българското общество е силно разслоено, движи се на различни скорости и това не му позволява да бъде здраво, успешно и сплотено“, изтъкна той и добави, че в такова общество много трудно могат да функционират качествено общи системи като тези на здравеопазването, образованието и други. „С фискални мерки може да се спомогне за намаляване на неравенството и това не е само мнение на организациите, стоящи зад инициативата, а на редица международни институции - на Европейската комисия, на Международния валутен фонд и дори бе тема по време на срещата на Г-20, след която бе посочено, че данъчната политика трябва да съдейства за намаляване на неравенствата в обществата“, каза Калин Първанов и представи двете конкретни искания на инициативата.
"Данъчната система в България драстично се отклонява от всякакви европейски примери. Ние сме единствената страна, в която няма необлагаем минимум и една от едва двете държави в ЕС, в които няма намалени ставки за стоки от първа необходимост", посочи в заключение той.
„Хората с ниски и средни доходи са ощетени от данъчната реформа от 2008 година, като за втората група данъчната тежест се е увеличила с 4,6 пъти“, посочи по време на заседанието Ваня Григорова, представител на "Солидарна България" и КТ "Подкрепа" - две от организациите, които стоят зад инициативата. "Единствените, които са спечелили от данъчната реформа, са хората с високи доходи, като под високи доходи се има предвид такива, които са 20 пъти размера на минималната работна заплата", каза Григорова и обобщи, че данъчната тежест е прехвърлена върху нискодоходните и бедни слоеве на българското население. "Намаленото ДДС за стоки от първа необходимост е искане не само на гражданите, но и на малкия и средния бизнес", добави тя.
"Множество международни форуми и организации повдигат темата за неравенството като основен проблем на обществата в света изобщо. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в един от своите доклади казва: "Достигнахме повратна точка. Неравенството вече не може да се неглижира. Трябва да започнем дебата как се разпределят ползите от растежа". Международният валутен фонд пък казва, че "прекалените равнища на неравенство могат да разрушат социалното сближаване, да доведат до политическа поляризация и в крайна сметка до по-нисък икономически растеж". В същия документ експертите на МВФ препоръчват да се увеличи прогресивността на данъчната система - ние не искаме прогресивност, а поне необлагаем минимум", завърши Ваня Григорова.
По време на заседанието, от името на ГЕРБ и в качеството си на член на комисията, се изказа Менда Стоянова. Преди гласуването тя обясни, че е против третата точка, защото управляващата коалиция има подписано коалиционно споразумение и в него е заложено данъчната система да не се променя. Въпреки това тя се съгласи, че "неравенството в нашата страна съществува и за съжаление през годините на прехода това неравенство не се преодолява". "Дали се задълбочава или не, е различна гледна точка, но е факт, че съществува и не се преодолява", коментира Стоянова.
Според шефката на бюджетната комисия "всяка една непремерена данъчна политика, която би обезсърчила по-активните, можещите, знаещите и инициативните", трябва да се премисля внимателно и да се внимава "дали няма да има лош ефект за икономиката". Стоянова настоя, че данъчната политика в България не може и не бива да се разглежда "данък по данък", а комплексно. "Давате много примери за необлагаемия минимум и ДДС, но няма примери за нивата на осигуряване, облагането с корпоративен или имуществен данък. Това е комплекс, който включва всички данъци - те осигуряват приходите в бюджета, които всички ние считаме, че не са достатъчно, за да се изпълнят други важни роли на държавата".
Относно искането за намалени ставки на ДДС Менда Стоянова коментира, че "има много примери от други държави", че при въвеждането на намалени ставки за някои стоки, ефектът за цените на стоките е временен, а след това те отново се покачват за крайния потребител.
На този аргумент реагира Константин Проданов, лидер на ПП АБВ – една от политическите формации, стоящи зад инициативата. "Напълно съм съгласен, че в данъчната ни система не трябва да се правят промени на парче, а да се гледа на нея цялостно и комплексно. Нашите предложения засягат двата основни компонента във всяка данъчна система - основния пряк и основния косвен данък. Т.е. тези промени, които предлагаме, ще променят основното съотношение между тези два вида данъци, което е най-изкривено в целия ЕС. Или иначе казано, това само по себе си е един цялостен подход към изменение на данъчната ни система. По отношение на съмненията дали ще паднат данъчните приходи, това е въпрос, който ще оставим на специалистите, но достатъчно държави има и в Европа, и в света, които имат и плосък данък с необлагаем минимум, имат и прогресивни системи и там не са пострадали данъчните им приходи“.
„По отношение на тезите, че намаляването на ДДС за определени стоки няма да занижи цената им за крайния потребител – да, може би това е теза, която има своите основания за някого, но очевидно ЕК няма подобни притеснения, след като тя препоръчва този инструмент да бъде използван активно. Освен това ако допуснем, че като намаляваме ДДС няма да се намалят цените, ние априори допускаме, че в държавата има картел. Защото достатъчно е един търговец да си намали цените и всички потребители ще отидат при него, а тогава и другите ще го направят. Освен ако не допускаме, че имаме абсолютно неконкурентна среда, но този аргумент не е валиден", каза той. По думите на Константин Проданов, за периода от въвеждането на плосък данък без необлагаем минимум, неравенството се е увеличило. „От 2008 до 2016 година съотношението между най-бедните и най-богатите 20% се покачило от 5,9 на 7,7 пъти и причинно-следствената връзка е безспорна.“
Комисията за взаимодействие с гражданските организации е първата комисия, която разглежда инициативата "Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци", внесена в парламента ноември месец миналата година. Тя е разпределена и към комисията по бюджет и финанси и комисията по труда, социалната и демографската политика, които все още не са предвидили в дневния си ред разглеждането на исканията на над 30 000 български граждани.
