Протестиращите, които се събраха на организирания от КНСБ митинг-шествие заради ниските заплати в България, приеха протестната декларация и упълномощиха председателя на КНСБ Пламен Димитров да я връчи на премиера, както и на представителите на Тристранката. Припомняме, че Тристранката относно бюджета за догодина се провежда в този момент.
"Настояваме за спешни и решителни мерки, с които да се гарантира запазването и на малкото останали придобивки на работниците и служителите, да се осигури конституционното ни право на достоен труд и живот, да се премахнат непремерените бюджетни рестрикции и да се гарантира функционирането на важни за държавата системи", пише в декларацията. И още - националният синдикален протестен митинг иска от управляващите:
- Догонваща политика по доходите, която в ускорени темпове да ни доближи до средноевропейските нива, минимална работна заплата, която осигурява социално включване и нормална издръжка на живота;
- Нормално заплащане на извънредния и нощния труд, особено на лекари и медицински персонал;
- Приемане на цялостен пакет от предложения на КНСБ по заплащането на труда. Цялостна реформа в Кодекса на труда, която да въведе ред във формирането на заплатите;
- Данъчна система, справедливо разпределяща тежестите между труда и капитала, между бедните и богатите;
- Незабавно приемане на законова норма за криминализиране на все повече зачестяващите нарушения на правата на работниците и служителите на сдружаване и колективно договаряне;
- Осигуряване на необходимия финансов ресурс за издръжка и ефективно функциониране на Агенциите, работещи на терен (с контролни функции, предоставящи услуги и/или социална закрила на гражданите);
- Засилен контрол по прилагането на социалното и трудовото законодателство, особено в частта за безопасни и здравословни условия на труд, работно време, заплати и социално осигуряване;
- Гарантиран достъп на всеки български гражданин до качествено образование и здравеопазване, функциониращи на социален, а не на пазарен принцип.
КНСБ иска от работодателите:
• Да прекратят атаките срещу труда;
• Да седнат на масата на преговорите;
• Да приемат, че нарастването на работните заплати е без алтернатива, резервите за растеж на икономиката са другаде, а не в разходите за труд;
• Да разберат, че държавните изисквания за ред и прозрачност не са „административна тежест”, а част от демокрацията и законността.
