Корупция, бюрокрация, неефективна данъчна система и нисък трудов морал. Около тези основни проблеми се обединиха участниците в кръгла маса на тема "Бизнес климатът в България – точка на размръзване", организирана от Движение "България на гражданите" (ДБГ), с подкрепата на на фондация "Конрад Аденауер".
На събитието присъстваха множество експерти и представители на различни политически партии от спектъра център-дясно.
Според председателя на фондацията за България Торстен Гайслер страната ни има с какво да се похвали относно чуждите инвестиции. Той обаче цитира данни, според които чуждите инвестиции у нас през 2006 г. са били 2,6 млрд. евро, а в периода 2010 - 2014 г. са спаднали до 1,2 млрд. евро. "Не всяка година може да е година на рекорди, но тези цифри ни дават възможност да обсъдим как да се увеличат те", отбеляза Гайслер.
Той открои няколко причини, които помагат на инвеститорите да изберат България: "Част сте от Европейския съюз, това винаги е плюс. Макроикономическите показатели са добри, инфлацията е ниска, има малък бюджетен излишък и нисък външен дълг". Експертът открои и ниските данъци като фактор, привличащ бизнеса. "Фиксираният към еврото курс, ниските разходи за работна ръка. Това не е добре за гражданите, но привлича чуждестранните инвеститори", каза още Гайслер и посочи геополитическото положение на България като голям плюс.
Председателят на "Конрад Аденауер" обаче обърна внимание и на множеството пречки, с които се сблъскват инвеститорите. "Един бизнесмен със сигурност ще се запознае с тези фактори, преди да реши дали да инвестира тук", отбелязва той.
Като първи и основен фактор той изтъкна корупцията, цитирайки данни, според които сме най-ниско в множество класации, включително в такива за свободата на съдиите. "61% от мениджърите твърдят, че корупцията се отразява отрицателно на тяхната дейност, като се оплакват най-често от възлагането на обществените поръчки", каза Гайслер. Той коментира и новия закон, който трябва да се бори с корупцията, с думите, че Европейската комисия е показала, че иска да види по-сериозни усилия".
Като друг основен проблем на инвеститорите, Гайслер изтъкна и бюрокрацията - бавното предвижване на процедури и непрозрачните назначения в държавната администрация.
Относно трудовия морал на работниците у нас той обяви, че е нормално да е нисък, с оглед на заплатите, които хората получават. "И в Германия да получаваш 300 - 400 лв. заплата - няма да имаш стимул да работиш", отбеляза той, отчитайки, че чуждите инвеститори се стремят да плащат високи заплати на своите служители.
По думите му данъчните власти у нас също създават множество проблеми на инвеститорите. "Има много случаи, при които те взимат премии от конкуренцията и стартират производства, които не стигат до реални наказания, но пречат изключително много на развитието на предприятието", разясни тезата си Гайслер и завърши: "Въпреки всичко обаче немските предприятия заявяват, че биха инвестирали в България".
Преди него изказване направи председателят на ДБГ Димитър Делчев, според когото правителството "продължава да поддържа децентрализираната система за назначаване и усвояване".
Той коментира и проекта за промени в Наказателния кодекс, който предвижда затвор за длъжностно престъпление в частния сектор. Според бизнеса проектът е противоконституционен. "Това ще е поредният инструмент за контрол над бизнеса. В държава, в която няма върховенство на закона, това е възможност за политически натиск и ограничаване на свободата за правене на бизнес в България", категоричен беше Делчев.
По думите му страната ни има относително добри показатели по отношение на бюджета и привидно ниски данъци, но страната пада с 11 позиции в класацията на Световната банка за свобода на правене на бизнес. "Освен първенец по корупция България е първа и по отношение на сивата икономика, която е около 30% тук, при 15% в Европа", цитира публични данни той.
Според него правителството отказва да предприеме действия за подобряването на бизнес средата и продължава отглеждането на администрация, която да изцежда бизнеса. "Антикорупционният закон е поредната имитация. С отлагането на въвеждането на електронните обществени поръчки и централизираните конкурси за държавната администрация, което би довело до централизирано изсветляване на процесите, правителството продължава да поддържа децентрализираната система за назначаване и усвояване", заяви Делчев. Той даде и примери - Суджукгейт, Хасковогейт, Септемвригейт.
"Досега всяка фирма плащаше по 2 пъти за сигурност, с приемането на закона за частната охрана ще платят и трети път, но без никакви гаранции, че ще има сигурност. С този закон се дава възможност на феодалните кметове да си направят частни армии за изборите и които да ги бранят от закона", каза още той.
По думите на бившия зам.-министър на икономиката Даниела Везиева (ДБГ) въпреки многото плюсове - на България все нещо не ѝ стига, за да достигне добри икономически нива. Тя счита за основни пречки достъпът до пазара и неизползването на технологиите и иновациите.
Тя отбеляза и образованието като основен проблем - и тази реформа, според нея, не е пълна. "Бизнесът не иска да ползва новосформираните системи за привличане на кадри. Бизнесът и образованието трябва най-сетне да се срещнат", категорична беше Везиева.
Според нея доходите на хората също са пречка - "Това, че минималната работна заплата расте, не означава, че доходите на хората се увеличават", каза Везиева, като изтъкна като огромен проблем и непрекъснатата промяна на правната рамка, което затормозява правенето на бизнес.
По думите ѝ, ако искаме да излезем от "точката на замръзване" са нужни няколко неща - електронно управление, увеличението на доходите и предвидимо държавно управление, за да може бизнесът да е спокоен за своето развитие за поне 10 г. напред.
Бисер Манолов, който е водещ финансист и анализатор на пазарите у нас и в чужбина, от своя страна изтъкна, че към настоящия момент чуждестранните инвестиции заобикалят България. "Това се случва в цяла Източна Европа, но ние сме по-зле", каза той.
По думите му у нас има "класически симптоми за прегряване на икономиката". "Цените на недвижимите имоти са на своя пик. Икономиката е достигнала почти исторически най-високото си ниво на натовареност, а демографската катастрофа тотално деформира пазара на труда, което ще доведе до неустойчивост на социалните системи", отбеляза той в своята презентация. Според него поведението на потребителите силно зависи от нивата на лихвените проценти, които ще навлязат в цикъл на повишение.
Той призова за подготовка на икономиката за функциониране при по-високи лихвени нива в края на годината и за подобряване гъвкавостта на пазара на труда. "Трябва отговорно управление на публичните финанси и натрупване на фискални буфери", добави още Манолов.
