Най-късно до 2029 година България трябва да събира 90% от пластмасовите PET опаковки за напитки и да влага най-малко 30% рециклиран материал в новите бутилки. Това гласи директивата на Европейския парламент за опаковките и отпадъците от опаковки от 2018-а година. Наскоро у нас отново се заговори публично за въвеждането на модел „от бутилка в бутилка“ чрез депозитна система за опаковки - доказано ефективно решение в много европейски държави, особено скандинавските, които са най-големите отличници. В Румъния вече има законодателство, а в България работата тепърва започва. Actualno.com разговаря с Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, която представлява задължената индустрия, отговорна за постигането на европейските цели за събиране и рециклиране на опаковки.
Г-жо Величкова, реалистично ли е да изпълним европейската директива в срок, след като тепърва започваме работа по въвеждането на депозитна система?
От наша гледна срокът е напълно постижим. При една добре моделирана и работеща депозитна система само за година-две процентът на събираемост на опаковките може да скочи от 30% до над 90%, както показва примерът от Литва. През последните години нашата асоциация работи много тясно с европейските браншови организации и с държавите с най-успешните депозитни системи. Събрахме много ценно ноухау и от успешни, и от не толкова успешни решения в други страни, от подходящи и неподходящи модели за нас. Държавата в лицето на министъра на околната среда и водите Борислав Сандов заяви решение за въвеждане на депозитна система. Така че сега, когато заедно с институциите и останалите участници в процеса работим за дизайна на най-доброто за страната решение, смятаме, че визията ни за модел „от бутилка в бутилка“ - добре подплатена с експертиза и данни, ще може да се реализира до няколко години.
Преди години браншът беше против и смяташе мярката за прибързана. Какво се промени сега?
Катализаторът на тази промяна са именно измененията в европейската директива от 2018 г., която касае отпадъците от опаковки и доброволните ангажименти на индустрията за ускоряване на прехода към кръгови опаковки. Производителите на напитки, като лидери в устойчивостта и най-напреднали в използването на рециклируеми опаковки, бяха определени от ЕС като задължена индустрия, която трябва да води процеса и да постигне желания резултат. Нещо повече, именно за използвания от нашата индустрия РЕТ материал в последните години бяха разработени технологични решения за рециклиране в затворен кръг – т.е. събраният материал с качество за контакт с храни да е възможно да се използва отново за производството на нови РЕТ бутилки (т.е., да бъде ефективно рециклиран). Директивата налага и промени в местните законодателства, без което нито една националната система не може да заработи адекватно. И не само това. През 2018 година Европа вече разполагаше с достатъчно данни, знания и практически опит от държавите, които първи въведоха успешни модели на депозитна система, за да обезпечат висок процент на събиране на опаковките. Сега вече знаем как трябва да бъде конструирана системата, така че да функционира без да ощетява нито един участник в процеса. Да не натоварва данъкоплатците, да гарантира рециклирането и повторното използване на събраните опаковки именно в България, да приобщи хилядите малки търговски обекти, които и тогава, и сега не могат да си позволят да инвестират в скъпите вендниг автомати.
Някои регионални общини вече сложиха пилотни вендинг автомати за опаковки. Те ще бъдат ли част от депозитната система?
Депозитната система не случайно се нарича система и веднинг машините трябва да бъдат част от нея, т.е., един от нейните елементи. Пилотните машини може да са атрактивни с демонстрационна цел пред гражданите, но инсталирането им извън единна, законово регламентирана национална система потенциално крие много рискове. Например, за липса на прозрачност и финансова отчетност, както и за съдбата на опаковките, след като попаднат във вендинг автомата - те са много ценна суровина и е в интерес на потребителите и бизнеса да се рециклират в българските заводи и да се влагат обратно в новите опаковки тук. Само така може да се запази конкурентоспособността на местното производството. За да намерим най-подходящия за българската пазарна среда модел, сме обследвали редица европейски, в т.ч. тези в Норвегия, Литва, Естония, Швеция. Те обезпечават както висока събираемост, така и приоритетен достъп на индустрията до материала, за да може той да се използва в затворен кръг, или „от бутилка в бутилка“ .
Има ли реално риск събраните опаковки да бъдат изнесени извън страната?
Ако събраните опаковки се изнасят и рециклират в чужбина - без да е осигурен приоритетен достъп на местните производители до материала, без той да стига до българските рециклиращи компании, то тогава решението няма да работи за нашата икономика и за обществото. В европейски и световен мащаб има недостиг на суровина за ефективно рециклиране на опаковките и всички държави и компании, които инвестират в мощности за рециклиране, имат интерес да ползват качествен и чист материал, събран чрез депозитна система, в т.ч. чрез вендинг машини. Ако се наложи да внасяме от чужбина материала, рециклиран от собствените ни бутилки, ще се вдигнат производствените ни разходи, съответно и цената на новия краен продукт. И вместо да поддържаме и развиваме създадените мощности и нива на заетост в страната по веригата на стойността на опаковките, ресурсите и усилията, вложени от нас като задължена индустрия, и от обществото, ще обслужват други бизнес модели.
Какви са другите потенциални подводни камъни, за които трябва да внимаваме?
Заедно с нашите европейски партньори разработихме няколко минимални критерия за въвеждане на депозитна система, именно с цел да се избегнат „подводните камъни“. В това число са и потенциални проблеми, които водят до необосновано оскъпяване за индустрията и потребителите, риск за работните места и измами. Със сигурност трябва да имаме предвид, че всеки пазар има свои особености и не можем просто да вземем чужд модел, колкото и да е близък до нашата среда, и да го приложим. Специфично за България е, че търговията на дребно е много силно фрагментирана. Това означава, че няма да можем да изградим депозитна система само с вендинг машини, които ще се окажат непосилна инвестиция за дребните търговци. В идеалния модел вендинг машините ще работят в големите търговски вериги, които са наш ключов партньор, а в малките обекти трябва да се използват иновативни дигитални решения за обратно изкупуване на опаковките. Работим върху много сериозни проучвания и имаме визия как да се случи депозитната система в България, така че абсолютно всеки гражданин, и в най-малкото населено място, да може да участва в нея.
Какво ще се случи с разделното събиране и рециклиране на бутилки, след като се въведе депозитна система?
Депозитната система ще надгради това, което правят оползотворяващите и рециклиращи организации, така че разделното събиране на опаковки ще продължи. И не само. Ние работим за решения, които да повишават ефективността на системата за разделно събиране и рециклиране в страната, както в рамките на опаковките, които биха попаднали в обхвата на депозитната система, така и за останалите. Именно задължената индустрия е гарант за постигане на ежегодно нарастващите национални цели. Смятаме, че е важно българският модел на система, в т.ч. на депозитната, да запази създадените работни места по цялата верига на стойността и да надгради вече направените инвестиции в устойчиво и ефективно рециклиране на опаковките в страната.
Българите обаче масово продължават да изхвърлят пластмасови и стъклени бутилки в контейнерите за битови отпадъци? Може ли депозитната система да изкорени този навик?
Много разчитаме на това, че депозитната система ще предложи реален финансов стимул на гражданите - да върнат опаковките си в точките на изкупуване и да вземат обратно депозита, който са платили с купуването на напитката. Очакваме и изпълнение на заявката на българското правителство за промяна в системата на такса Битов отпадък и въвеждане без повече отлагане на принципа „Замърсителят плаща“. По отношение на депозитната система има ключово важни принципи, които трябва да бъдат обезпечени в решението за България и сред тях е освобождаването на депозита от ДДС, в т.ч. и на непотърсения депозит.
