"Всички страни трябва да направят структурни реформи. Не може просто да получиш пари, а да не оправиш пречките в политиката си, които са спирали шансовете за просперитет". Това заяви икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ) на онлайн пресконференция, посветена на Националния план за възстановяване и устойчивост.
По думите му нещата станали сложни – трябва да се аргументират и защитят инвестиции, които трябва да бъдат в значителен ресурс, отговарящ на дългосрочните цели.
Според него, Планът за възстановяване и устойчивост трябва да е като протоверсия или демонстрация на общо усилие на много сектори с едновременни общи приоритети за политик и реформи за 5 години напред и комплексна капиталова програма.
Той обясни, че основната цел на Плана е да проследи доколко страните членки на ЕС, включително и България използват новия механизъм за възстановяване и устойчивост по начина, по който трябва да го използват. Според него, когато дойде шокът от пандемията, отговорът на повечето страни-членки е бил опит да тушират потенциалния срив в търсенето и реакцията на икономическите субекти. Всичко това имало фискална цена. Тогава въпросът бил как държавите ще издържат да подпомагат бизнеса, как ще запазят фискалната си устойчивост и ще могат ли да поддържат по-високи бюджетни дефицити.
Той добави, че имало нещо като почти пълен консенсус, че нещо трябва да е различно оттогава. Как да се преглътне фискалният трансфер – някои да вземе повече, а всички да платят сметката, посочи той.
Лъчезар Богданов изтъкна, че това, което се забелязва в плана ни, е нещо, което сме го виждали и в други политически документи – липсата на някакво базово разбиране на разликата какво е цел, инструмент, резултат, въздействие и дейност. Реформите са представени през инструментите, но липсва съдържанието на самата реформа, каза икономистът. Той уточни, че липсват много важни елементи - от това да има структуриран документ за това какво имаме, как ще го постигнем и как ще го измерим. Богданов не знае дали редовното правителство ще направи промени в плана или ще го задържат така.
От своя страна д-р Петя Георгиева от ИПИ се надява планът да не последва по-голяма част от съдбата на стратегическите документи в България. Но тя беше категорична, че няма да получим аванс по плана и като цяло липсва общо макроикономически анализ как ще се отрази той върху отделните сектори.
Планът е един инвестиционен документ, който у нас трудно може да се види нещо подобно, каза тя. Преизпълнението на плана има редица рискове, които съществуват в нашата страна – по-висшите и по-големи цели на плана да не бъдат изпълнени. Има рискове по-големите цели да не се изпълнят, предупреди Георгиева и добави, че в плана все още има въпроси, които не са изчистени. За да се аргументира, тя уточни, че ниският потенциал за изпълнение на реформите у нас поставя под риск изпълнението на самия план.
Според нея ЕК има много критерии на какви условия трябва да отговарят плановете. Критериите са два – проектите и инвестициите в размер на 37% за зелен преход и поне 20% за цифрова трансформация. От 27 членки на ЕС, 26 са подали своите планове. Единствената държава, която не е изпратила плана си за оценка, е Холандия поради липсата на редовно правителство. От останалите 26 държави, на 4 държави плановете не са одобрени – Полша, Унгария, България и Швеция, а основната причина – политически проблеми.
В заключение Георгиева добави, че понеже се говори за много реформи и стратегии за това какво искаме да постигнем и къде да отидем, но от гледна точка на финансирането всяка година планът предвижда 5-6% по БВП разходи. Ние не можем да си позволим да изоставим общия поглед върху това как се харчат публични ресурси и да следим само това, което се случва по плана. Държавният бюджет също харчи огромен ресурс и не може да остане без достатъчно ефективни механизми за контрол, каза още тя.
