Разгорелият се напоследък дебат в публичното пространство по темата „инхаус“ (вътрешни) поръчки, ни връща към базисния проблем, или по-скоро към противоречието между крайния либерализъм в икономиката и държавния капитализъм. Всъщност дебат по същество няма. Темата инхаус се демонизира и разглежда единствено в посоката корупция или корупционен потенциал. Нищо друго.
Практиката инхаус е твърде специфична и намира място в различните страни в различен размер и обхват. Европейското законодателство, например, предвижда два избора пред възлагащия орган, когато се нуждае от доставки, услуги или работи - да ги закупи от пазара или да ги произвежда вътрешно, в рамките на собствената си организация.
В началото на прехода в България се наложи тезата за пълно отхвърляне на държавната собственост в икономиката. И до ден днешен в общественото съзнание битува мнението, че държавата е лош стопанин. След като се стремим към най-добрите европейски и световни образци в стопанския живот, не е ли по-правилно да не отричаме, а да се научим как се прави.
Добре е да отбележим, че модела „инхаус", нито е българско изобретение, нито тенденция, която е характерна само за България. Възможно ли е за такива аспекти на строителството като свлачища, срутища, ремонти на язовири и т.н., при тежките и сложни процедури на ЗОП, обжалвания и т.н. да се разчита само на един модел? Понякога такива процедури траят с години. Най-фрапантният пример в това отношение, като контрапункт, е водопроводът Мало Бучино - Перник от миналата година.
Въпреки сравнително неотдавнашната европейска регулация по темата - 2014 г., вътрешните поръчки в европейските страни са дългогодишна традиция, наложила се в европейската икономика от десетилетия.
Виенската община, например, е най-големият собственик и наемодател на недвижима собственост - магазини, заведения, ателиета, офиси. По този начин регулира размера на наемите в столицата. Тази практика работи повече от 100 години.
Интересен пример в това отношение е Франция, където наред с дългогодишната традиция на общински предприятия, които играят важна роля в комуналния сектор и строителството, се очертава тенденция към подкрепа и развитие на държавната икономика. ,,Инахус" поръчките за строителство във Франция се изпълняват от т. нар. „entreprises publiques locales" (EPL), или полу-публични компании, работещи на местно ниво.
Един добър пример за строителство и експлоатация на големи инфраструктурни обекти с участието на държавно френско предприятие е изграждането на тунел „Монблан". Компанията „Autoroutes et tшmel du Mont-Blanc" (АТМВ) е основана през 1957 г. с цел изграждане и експлоатация на тунела, свързващ Франция и Италия, съвместно с италианска компания (SIТMB). Тунелът е завършен през 1965 г., а по късно през 1968 г. френското правителство поверява на АТМВ изграждането на участък А40 от „Автомагистрала Бланш", който тя експлоатира от 1973 г. През 2010 г. започва да експлоатира и националния път RN 205 „Маршрут Бланш" - пътен участък на входа на тунел „Монблан".
В скандинавските страни работата в държавни предприятия се явява важен фактор за регулация на пазара на труда, заплащане, осигуровки, условия на труд и т.н.
В Швеция също е застъпена практиката на държавна собственост върху предприятия. Портфолиото от държавни предприятия съдържа 46 предприятия с пълна и частична собственост.
lnfranord е изцяло собственост на шведско правителствено предприятие и железопътен изпълнител, предоставящ инженерни услуги за изграждане и поддържане на железопътни линии. Компанията е резултат от отделяне, когато шведската транспортна администрация беше създадена през 2010 г., след сливането между шведската железопътна администрация (Banverket) и шведския път. Днес компанията има присъствие във всички скандинавски страни, с операции в Швеция и Норвегия. Компанията е лидер на пазара в Швеция и важен играч в Норвегия. Бизнесът се характеризира със солидни железопътни познания, висока безопасност, ясно разпределение на отговорностите и големи инвестиции в това, че е най-ценният работодател в бранша.
Svevia е държавна компания, която изгражда и експлоатира пътища и инфраструктура в Швеция. Тя е четвъртата по големина строителна компания в страната и най-голямата компания за експлоатация и поддръжка на пътища в Швеция. Svevia води началото си от производствения отдел на бившата Шведска пътна администрация (Vagverket).
Дълбоко вкоренено предположение в испанското законодателство е, че публичните администрации могат да разчитат на собствени субекти/предприятия за строителство и услуги в обществена полза. Законодателството, касаещо обществените поръчки не поставя ограничения за прякото или непрякото изпълнение на тези услуги от публичните администрации. През 1992 г. конгломератът от публични предприятия HOLSA - Barcelona Holding Olimpico S.A., изпълни строителните дейности за ХV-ите олимпийски игри, които се проведоха в Барселона през същата година. По подобен начин са се изплълнявали и стрителните дейности по време на Universal Ехро в Севиля през 1992 г. По правило в Испания публичните предприятия са натоварени само с управлението на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Изключително необичайно е те самите да изпълняват самите дейности.
