Кои държавни и/или общински дружества са имали банкови депозити в КТБ и кой орган, по какви критерии, е взел решение парите да отидат в тази банка? Този въпрос отправиха депутатите от Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов към финансовия министър Владислав Горанов по време на днешния парламентарен контрол, на който пак имаше обидно малко депутати.
Отговорът на Горанов беше, че към 30 юни, 2014 година, предприятията с държавно участие от поне 50%, които са имали влогове в КТБ, са 65. Става въпрос за обща сума от 247 млн. лева, уточни финансовият министър. И поиска от депутатите да отправят въпросите си за конкретните предприятия към принципалите им. По отношение на финансовото министерство като принципал разрешенията за откриване на влогове в КТБ са издавани от органите за управление на дружествата, уточни Горанов. Нямаме информация кои общински дружества са имали пари в КТБ, добави той. И отказа да съобщи публично името на което и да е дружество, държало средства в КТБ, защото "по смисъла на закона парите на дружествата са банкова тайна".
По отношение на банковата тайна Петър Славов заяви, че КТБ вече няма лиценз – лицензията на КТБ я няма, така че очевидно вече няма банкова тайна. Евентуално дружествата може да се крият зад търговската тайна, но отново по смисъла на закона в случая има надделяващ обществен интерес и тайната пада, каза Славов. И напомни на Горанов, че след промените в законодателството може да изисква от временните синдици информация кои дружества и колко пари са имали в КТБ. Кажете, за да се знае дали има основания да се сезира прокуратурата за длъжностно престъпление, призова Славов, визирайки действаща наредба за концентрацията на парите на държавните предприятия в банките. Горанов посочи, че първо юристите трябва да кажат дали действително при липса на банков лиценз няма банкова тайна. Притеснявам се, че юридическото тълкувание няма да е еднозначно, каза той.
Първа инвестиционна банка
Решението да не се публикува планът за преструктуриране на задълженията на Първа инвестиционна банка заради получена държавна помощ през миналата година е на Европейската комисия, посочи финансовият министър след въпрос на независимия депутат Велизар Енчев по банковата тематика.
Горанов посочи, че решението е взето след препоръки и от БНБ, но е зависело само от Брюксел. На 2 март, на сайта на ЕК, са публикувани всички подробности относно отпускането на държавен заем за ПИБ, поясни министърът. И разясни, че според ЕК нуждата от държавна помощ е възникнала заради „остра ликвидна криза поради външни фактори”, а не заради недостиг на капитал. Ако имаше недостиг на капитал, щяхме да говорим за по-тежка ситуация – това е подчертано и от ЕК, подчерта Горанов.
Самият Енчев зададе и въпрос дали Горанов има информация по медийни публикации, че ПИБ е отпуснала 1,2 млрд. лева заеми към свързани лица, след като има собствен капитал от 719 млн. лева. Финансовият министър отговори, че това не е въпрос от неговата компетенция – БНБ и Комисията по финансов надзор са регулаторите, които отговарят съответно за банките и за публични компании.
Темата за банковия надзор в България беше повдигната и от ЕК, като лично Кристалина Георгиева предупреди, че България трябва да покаже на Бррюксел, че не допуска нееднакво третиране на различните банки у нас – иначе ще влезем в процедура.
