"С цел повече сигурност и гъвкавост кабинетът предлага рестриктивни промени в Кодекса на труда, които ще постигнат точно обратното - да направят почти невъзможна работата от вкъщи (разстояние), която иначе безпроблемно се прилага по цял свят от пандемията насам. Промените са пълни с нови бюрократични изисквания и към работодателя, и към служителя. Те, освен това, създават неравнопоставени условия между служители в присъствена форма на работа и техните колеги, които работят от вкъщи. С тях се залагат изисквания, за чието спазване ще е трудно да се следи, но които отварят възможности за административен произвол. Всичко това, както обикновено, е облечено в иначе смислените препоръки на ЕК относно все по-трудното съвместяване на личния и служебния живот". Така започва пространен материал на в. "Сега".
Проектът за промените е публикуван за обществено обсъждане на 15 август, но поне досега минава незабелязано. Вече има и 3 коментара под него, например: "Предлагам в Кодекса на труда да бъде разгледан и варианта, при който работодателят не е осигурил необходимите условия за изпълнение на трудовите задължения на работното място и в същото време не допуска възможността за работа от разстояние (за работа на компютър). Има и такива случаи. За държавни учреждения говоря". А според мотивите на обсъжданото предложение, сега работникът ще трябва да прецени може ли да си осигури подходящо помещение за работа от дистанция.
Специално обаче се предвижда законова поправка, според която в случай на извънредно положение, работодателят трябва да осигури условия за работа от дистанция, а не работникът.
Какъв е прочитът на медията - според него, помещението, в което ще работим от разстояние, вече трябва да бъде записано в трудовия договор, а служителят да предостави писмено описание пред работодателя. Така отпада основното предимство на работата от разстояние, а именно - да може да работим от всяка точка на света, особено когато се налага да е бързо.
Още: Делът на хората, работещи от вкъщи е скочил повече от два пъти в ЕС
Иначе мотивите за предложените промени са побрани в рамките на цели 9 страници. Още в началото им прави впечатление, че се уточнява как в България работата от дистанция е най-слабо разпространена в ЕС. На този фон следва заключението: "Липсва ясно регламентирано задължение мястото, от което ще се извършва работата от разстояние и периодите на работа извън предприятието, да се установява по споразумение между тях. Тези обстоятелства, съчетани с липсата на пряк контрол и контакт с работодателя, са предизвикателство за възлагане и отчитане на работата, както и за осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд".
Тънкости
Правителството предлага и да се регламентира точно работното време, дори когато е от дистанция, включително почивките - опитът показва, че когато не си в офиса, често работиш повече, защото не ходиш например на обяд, а ядеш пред лаптопа. От друга страна, ако няма контрол, може да има злоупотреби кой колко всъщност работи, ако няма точен количествен и качествен измерител вътрешно в съответната компания. В мотивите специално пише, че следва да се предвиди възможност чрез автоматизирана система да се отчита отработеното време - сега по закон това се прави само с попълване на формуляри, осигурени от работодателя т.е. един вид "на доверие". Но пък сега се предвижда при автоматизирана система за контрол работодателят да дава достъп на работещите от дистанция да виждат данните в системата за отчетеното им време за работа.
Друг труден момент за регулиране: "Регламентира се и изискването предварително да се уговори ред и начин работникът или служителят да уведомява работодателя, непосредствения ръководител или друго упълномощено лице, за всяка злополука на работното място". Това специално е сериозен въпрос, защото злоупотреби не са изключени, особено на места, където би могло да се очаква сериозно обезщетение. Изискването да се декларира изрично работното място от дистанция предварително ще даде лост в ръцете на работодателите при трудова злополука - ако не си я претърпял на декларираното място, тогава ще бъде ли трудова злополука?
Прави впечатление и идеята да се разделя работното от свободното време. Казаното в мотивите е следното: "С цел да се осигури закрила на работещите от разстояние с проекта се предлага регламентиране на "правото на изключване", т.е. правото на работника или служителя да не осъществява електронна комуникация с работодателя по време на междудневната и седмичната почивка". Което означава, че когато не си на работа, може да не отговаряш в електронната поща или служебните чатове, дори работодателят да пита и поставя задачи и проблеми на дневен ред. Само че това не се отнася до служителите, работещи в офис или "на място" - неравнопоставеност, сигнализира в. "Сега". Отделно, това "пожелание" влиза в колизия със следното в мотивите: "Запазва се правото работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, сам да организира своето работно време (при спазване на уговореното работно време и предвидените в Кодекса на труда почивки), така че да е на разположение и да работи във времето, в което работодателят е в комуникационна връзка с трети лица". Излиза, че работникът следва да съобразява работното си време с това на работодателя.
Отделно правителството се е загрижило как Изкуственият интелект навлиза в работата ни и че трябва "да се осигурява проследимост от човек на процесите на вземане на решения на база на изкуствения интелект, което и изисква регламентиране на човешки контрол върху всички важни автоматизирани решения, засягащи правата на работниците и служителите".
Защо се правят тези предложения - заради Националния план за възстановяване и устойчивост т.е. европарите, предвидени за възстановяване от ковид пандемията: ЕС успя да се разбере за парите за коронавируса, Борисов: Договорих още 1 млрд. евро, затова ми искат оставката
