Най-оптимистично е България да влезе в Еврозоната след 2028 г. Ценовата стабилност до края на януари ще успеем да я изпълним, както и критериите за инфлация до следващия месец. Трябва да има дефицит под 3% в бюджета за 2025 година. Разговорът за конвергентния доклад е безпредметен, защото няма да покрием друго условие, което е дефицит под 3% в бюджета. Това мнение изрази пред БНТ бившият финансов министър Симеон Дянков.
Ако аз бях финансов министър, пак щеше да има постна пица
Още: БНБ: България още през януари може да изпълни критерия за ценова стабилност
По думите на Дянков: Ако е той е бил финансов министър, е щял да предложи орязване на разходите. Това е работата на финансовия министър да не е харесван и веднага щях да бъда обвинен в постни пици и че режа бюджета, но това е положение, коментира Дянков.
Бившият финансов министър се противопостави и на ГЕРБ-СДС за раздуването на разходите в бюджета с увеличението на заплатите в Министерство на вътрешните работи и в Министерство на отбраната. "Недопустимо е да се залагат толкова големи разходи в бюджета, когато не се знае откъде ще дойдат приходите за увеличението на заплатите в бюджета", каза Дянков: План: Заплатите в МВР и армията скачат до небето през 2025 г., рекордът е в ДАТО - със 75%
Той се обяви против и 9% ДДС за ресторантьорите, като според него би трябвало да остане 20%, защото вече няма ковид пандемия и не се налагата извънредни мерки. Като цяло критиките на бившия финансов министър бяха насочени срещу ГЕРБ и ПП-ДБ затова, че двете парламентарни групи използват популизъм, за да наддават в бюджета, но без основани предположение и отговори откъде ще дойдат пари затова и дали ще се тегли нов външен дълг, който в крайна сметка ще бъде връщан от нас, данъкоплатците: Борисов иска ресторантьорите да останат с изгодно ДДС, Пеевски подкрепя
Пред bTV Петко Георгиев коментира, че основният проблем с еврото в България може да се раздели на две. Първо - политици, които са свикнали да харчат повече и държавният бюджет е раздут. Второ - сив сектор и буквално организирана престъпност, чиито пари са в левове и трябва да се изперат преди влизането ни в еврозоната. Той зададе и риторичен въпрос - сега ГЕРБ от еврото с писмена декларация ли ще се откаже? И даде предположение, че ще се измисли обяснение как не може да се намалят "разходите" - т.е. ударното вдигане на заплатите в МВР и службите за сигурност.
Още: Гледайте кой е противник на еврото - той е и Мистър Кеш
Припомняме, че според Българската народна банка (БНБ) България може да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност, който е ключов за влизането ни в еврозоната, още през януари 2025 г. и да продължи да го спазва през останалата част от годината. Миналата седмица стана ясно, че според кабинета "Желязков" България все още не отговаря на критерия "ценова стабилност"и затова няма да иска извънреден конвергентен доклад от Европейската комисия. Ако такъв доклад бъде поискан и е положителен, ще отвори възможност пред страната да се присъедини към еврозоната вероятно от 1 януари догодина. По последни данни на Евростат инфлацията в България е с 0.1 процентни пункта по-висока от изискуемата.
Прогнозата на БНБ
За периода декември 2023 г. - декември 2024 г. се наблюдава устойчиво понижение на нивото на средногодишната инфлация в България, което се осъществява с по-бързи темпове от понижението при ценовия критерий, пише в становището на БНБ.
Още: "Асен Василев не излиза от устата на ГЕРБ, той е новият Иван Костов": Анализ на икономист
Според прогнозата средногодишната инфлация в страната за 2025 г. се очаква да достигне 3.3%, като основен принос за това ще имат цените на храните, административно регулираните стоки и услуги, както и тютюневите изделия. Въпреки това оценките показват, че инфлацията в България ще остане в рамките на допустимите граници спрямо критерия за конвергенция, което е важна стъпка по пътя към еврозоната.
Очаква се реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната да се ускори до 2.5% през 2025 г., в сравнение с прогнозирания ръст от 2.3% през 2024 г. Основни двигатели на този растеж ще бъдат възстановяването на инвестициите и на износа на стоки и услуги, които през 2024 г. претърпяха спад.
Прогнозите на БНБ за 2026 г. предвиждат още по-ниска средногодишна инфлация от 2.1%, основно поради забавянето на инфлацията в групата на храните и административно регулираните цени. В същото време реалният растеж на БВП се очаква да достигне 3.0%, като основните фактори ще бъдат намаляването на отрицателния принос на нетния износ и по-голямото частно потребление.
Въпреки положителните очаквания, БНБ предупреждава за възходящи ревизии в прогнозите за инфлацията в края на 2025 г., особено в групите на стоките и услугите с административно определяни цени, тютюневите изделия и храните. От друга страна, прогнозите за инфлацията в края на 2026 г. са леко понижени.
Още: Божидар Божанов: Приоритет пред страната е приемането в еврозоната
