Европейското финансиране по научната и иновационната политика за периода 2007 - 2014 г. не влияе върху икономическия растеж и повишаване на производителността на труда. Това е един от изводите на Института за икономически изследвания (ИИИ) при БАН, който прави анализ на приноса на европейските фондове за развитие на производството у нас чрез оперативните програми „Развитие на човешките ресурси” и „Конкурентоспособност на българската икономика” за периода 2007-2013 г.
Необходима е рязка промяна в провежданата политика за научно-изследователската и развойна дейност (НИРД), констатира Росица Чобанова от ИИИ при БАН.
При разглеждане на ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" (ОПРКБИ) основен извод на икономистите от БАН е, че има усвояемост на средства, но слаби ефекти. "Научните изследвания и иновациите са генератор на формиране на националното богатство. Това е проблем, който е изключително важен, но не му се отделя достатъчно внимание", заяви Росица Чобанова.
Най-голям приоритет се дава на повишаване ефективността на предприятията, техническото обновяване и развитие на благоприятна бизнес среда. По думите на Чобанова обаче на практика не са усвоени толкова много средства. По програмата за Финансови ресурси за развитие на предприятия през 2013 г. се променят показателите за отпускането на тези средства, като изискванията за технологично обновяване отпада, посочи експертът. Това е спомогнало за усвояването на парите, но не се стига до ясно изразени ефекти за иновативността на компаниите. "Средствата са усвоени. Нямаме обаче толкова добри резултати в повишаването на иновативността и износ на високотехнологични продукти", коментира Росица Чобанова.
Според анализа на БАН финансирането отива основно в предприятия (60%) и много малко средства са предоставени за сектора на висшето образование. Като вследствие от това отделните предприятия използват програмите, но намаляват дела на собствените им средства за НИРД, заявяват експертите.
На макроравнище ефектите от иновациите и знанието върху осъществяването на научни изследвания са слаби. На микроравнище е слаб успехът при насърчаване на развойната дейност и внедряването на иновации в предприятията, е изводът на Института. Същевременно влиянитието от провежданите политики върху конкурентоспособността на икономиката все още не е ясно изразено.
"Продължава неблагоприятната тенденция за ниска НИРД интензивност", заяви Чобанова.
Какви са ефектите, според анализа на БАН, от програмите за развитие на човешките ресурси, включване на безработните в пазара на труда и образование може да четете в Expert.bg.
