Глобалната тенденция към интензификация на животновъдството доведе до окрупняване на животновъдните обекти и в нашата страна, особено силно изразено в секторите свиневъдство, птицевъдство и преживно животновъдство. Концентрацията на множество животни изисква осигуряване на постоянни грижи от специализиран персонал. Овладяването на световната пандемия от COVID-19 наложи прилагане на строги ограничителни карантинни мерки на рисковите категории хора - контактни лица, заразени и клинично болни, като периодът на принудителна изолация достига 28 дни. Макар причинителят на COVID-19 да не засяга директно здравето на селскостопанските животни, той е сериозно предизвикателство в осигуряването на нормалната работа на животновъдните обекти, предупреждава доц. д-р Георги Желев от секция "Епидемиология, инфекциозни болести и превантивна медицина" във Ветеринарномедицинския факултет на Тракийския университет.
Заради ползването на общи транспортни средства, трапезарии и други допускането на заразяване само на един заразен работник дори може да доведе до карантиниране на целия персонал на фермата и блокиране на производствения процес. Затова за предпазването му от заразяване трябва да бъдат въведени изключително строги предпазни процедури, препоръчва доц. Желев.
Превантивните мерки трябва да започнат с подписване на декларация от работниците за максимално ограничаване на рисковите контакти - пътувания в чужбина, срещи с лица, върнали се от чужбина (контактни лица от 1-ви ред) или контактували с такива (контактни лица от 2-ри ред). При допускане на рискови контакти трябва незабавно да се уведоми ръководството на обекта и да се приложи задължителна 14-дневна домашна карантина. Явяването на работа трябва да се осъществява при липса на клинични признаци или още по-добре - след получаване на отрицателен резултат от проведен бърз тест за антитела срещу коронавируса.
Трябва да се осъществява строг контрол на здравословното състояние на работниците, защото заразените хора могат да излъчват коронавируса още по време на инкубационния период - преди проявата на първите клинични признаци. Най-опасните източници на инфекция са клинично болните, които излъчват вируса в огромно количество и на голяма дистанция, особено при кашляне и кихане, предупреждава ветеринарният медик. Заради това работниците трябва да се допускат на работа, само ако са клинично здрави, и да се упражнява стриктен контрол върху здравния им статус.
Препоръчително е да се въведе задължително измерване на температурата на работниците преди допускане във ведомствените автобуси или във вътрешността на животновъдните обекти. Най-подходящ за термометриране е безконтактни вариант - чрез използване на портативни инфрачервени термометри или термокамери, които вече са внедрени в някои ферми у нас. Много подходящ за ранното откриване на инфектираните с коронавирус хора е прилагането на т.нар. 10-секунден тест. При него работниците поемат дълбоко въздух и задържат дъха си в продължение на 10 секунди. Тестът се приема за отрицателен при липса на спонтанни позиви за кашляне. Работниците с повишена температура или с настъпило спонтанно закашляне при 10-секундния тест не трябва да си допускат на работа, да бъдат изолирани и да се насочат към допълнителни изследвания.
Важно е правилно да се осъзнае приоритетното значение на различните мерки, затова трябва да се припомни, че COVID-19 е класическа респираторна инфекция, която засяга белите дробове. Вирусът се излъчва в най-голямо количество с отделените фини капчици при кашляне и кихане и с издишания въздух, които могат директно да се вдишат от други хора и/или да попаднат върху конюнктивата на очите им при близък контакт. Затова една от най-важните мерки е поставянето на маски на устата и носа и осигуряването на достатъчна дистанция между работниците, особено в закрити помещения.
Доц. Желев препоръчва за осигуряване на нужното отстояние работниците да се извозват с ведомствен транспорт на няколко допълнителни курса, да се въведе и хранене на смени във ведомствените столове. Тъй като отделените вируси могат да се задържат във въздуха от 30 минути до 3-4 часа, а колкото по-висока е влажността на въздуха и по-слаба вентилацията, толкова по-продължително е задържането на инфекциозния аерозол, е важно помещенията да се проветряват често и добре. При подходящи климатични условия прозорците на транспортните средства, офисите и трапезариите трябва да са постоянно отворени за разреждане на вирусния аерозол. За осигуряването на допълнителна дезинфекция на въздушния обем в затворените помещения е подходящо инсталирането на ултравиолетови лампи с индиректно облъчване, озониращи или йонизиращи устройства за въздуха. Възможно е и заразяването при приемане на вируса през устата.
За да се минимизира риска от заразяване по време на работа трябва да се спазва добра лична хигиена, особено при хранене и пушене. Тъй като коронавирусите са слабо устойчиви патогенни, дори обикновеният сапун може бързо да разруши липидната им обвивка. Стандартното измиване на ръцете с вода и сапун е достатъчно ефективно. Доц. Желев обаче подчертава, че използването на общи текстилни кърпи за подсушаване на ръцете, което много бързо ги превръща в резервоар и „развъдник“ на бактерии и вируси, е сред рисковите фактори за повторно контаминиране на ръцете. Заради това в условията на пандемия е важно в трапезарии и тоалетни общите кърпи да се заменят с индивидуални хартиени салфетки или сешоари. За допълнителна дезинфекция на ръцете могат да се използват спирт базирани дезинфектанти, които разрушават коронавируса само за няколко секунди и не изискват последващо измиване на ръцете.
Заради широко разпространения навик да се кашля и киха в дланта се създават условия за високостепенно контаминиране на някои повърхности като дръжки на врати, прозорци, шкафове, ключове за осветление, ръкохватки на мивки, бутони на вендинг машини. Затова ветеринарният медик съветва те периодично да се дезинфекцират със 70-градусов спирт или спирт базиран дезинфектант. Подходящи за дезинфекция са и препаратите от групата на четвъртичните амониеви съединения, които са с висока ефективност срещу коронавируса и същевременно са без миризма и с много ниска токсичност, което ги прави подходящи за употреба в затворени помещения. Във ведомствените столови е необходимо да се въведе задължителна работа с маски, ръкавици и учестена дезинфекция на ръцете на кухненския персонал и допълнителна дезинфекция на приборите за хранене - вилици, лъжици, чинии, чрез накисване в разтвор на хлорни дезинфектанти и последващо измиване. За дезинфекция на повърхностите, влизащи в контакт с храни като масите в трапезарии, дървените панери за хляб може да се използва напръскване или обтриване със 70-градусов спирт.
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 13 април
