Хората в България вярват, че електроенергията е някакъв вид обществено благо, което трябва да се раздава на символични цени или въз основа на обществена необходимост, казва Негово превъзходителство Павел Вацек.
Чешкият проблем в България е концентрацията на инвестициите в енергийния сектор, в частност в дистрибуцията, където увеличаваща се политизирана регулация обезцени инвестициите. Това казва чешкият посланик в България Павел Вацек.
Не е ли абсурд? Същите компании, които тук омазват с катран и пера, работят без проблеми навсякъде другаде. Виждате ли някакви дебати за месечните сметки за електричество в Чечня или в Австрия? Няма никакви. Както няма и месечни сметки – хората плащат еднаква сума на месец или тримесечие предварително, а сметките се балансират накрая на годината.
Много клиенти в моята страна дори не знаят къде са им електромерите, няма проблеми с електромерите – нито намеса в тях, нито предполагаеми нередности при отчитането, разказва Вацек. Тук министрите изпитват нужда да коментират сметките и електромерите. Глупостите продължават да отекват: същите неверни аргументи , същите подозрения , същите обвинения , същите глоби и процедури за отнемане лиценза , година след година , правителство след правителство , това е разочароващо
И все пак видяхме как делът на разпределението в общата цена на електроенергията спадна в рамките на статистическата грешка в последните няколко години - така че е очевидно, че по-голямата част от българския енергиен проблем лежи отвъд дистрибуцията ... Което винаги е било ясно на безпристрастния наблюдател,казва посланикът.
Да се надяваме, че няма да има повече политически натиск върху регулатора – такъв очевидно имаше в миналото, само вижте политическите изявления през февруари и март 2013 и след това пак през пролетта на 2014.
Да видим дали настоящото правителство е научило уроците. Макар че му е трудно да устои на популистките изкушения, идващи и от ляво и от дясно. Тук хората са подведени да вярват, че електроенергията е някакъв вид обществено благо, което трябва да се раздава на символични цени или въз основа на обществена необходимост. Но има други политики на държавата, за да се осъществи това, а не енергийното регулиране ... Разликата, която виждам между преди две години и сега и е, че територията за популистите да използват проблема с електричеството се е свила.
И все пак интересите, които подмагат кампаните срещу чуждестранните ЕРП са все още там. Някои местни действащи лица виждат, че ЕРП-тата са превърнати в модерни предприятия, могат да бъдат управлявани ефективно и с печалба и искат да ги придобият на хубава цена ... Това изисква да бъдат поставени ЕРП-тата на колене, да бъдат принудени да продадат евтино активите им и да напуснат страната .. и олигархията, превзела държавата, трябва да направи това да се случи – затова са обвиненията, затова са кампаниите, затова е преследването, заключава посланикът.
Той коментира и промените в закона:
Енергийният закон бе изменен, нека видим дали ДКЕВР ще има повече почтеност и независимост, когато се избира от парламента ... Премахването на преференциалните тарифи за някои ВЕИ е стъпка, продиктувана от реалността – неприятно е, че се санкционират дори тези ВЕИ проекти пред завършване, които са на базата на споразумения с държавата - още 10 милиона чешки инвестиции изтичат в канала - този път за енергия от биомаса.
Има съмнения относно мотивите и ефекта от някои други аспекти на изменения закон. Увеличените десетократно глоби срещу ЕРП-тата ще помогнат ли на някого? Какъв е смисълът компаниите да бъдат глобявани по-тежко за технически сбъркана месечната сметка за електроенергия, отколкото например за неправилно боравене с експлозиви? Защо неплащащият не може да бъде изключен преди края на седмицата? За да се наслади на още повече енергия безплатно?
Това ли е дългоочакваната реформа на българската енергетика? Какви международни практики или стандарти са следвани тук? Основните проблеми в енергийния сектор остават същите: продължаващото кръстосаното субсидиране, неефективността и лошото управление, културата на неплащане в държавния сектор ... Срещал съм хора от висшето ръководство на държавни фирми, които са ми казвали, те държавата е по-добър мениджър от частния предприемач - ако това беше вярно, комунизмът нямаше да се срути, казва Вацек.
