Цената на тока, цената на горивата и вечният сериал „Южен поток” – това бяха големите икономически теми в България и през тази година, ако не броим грабежът „КТБ”. Разбира се, в края на годината дойде време и за макроикономиката – държавният бюджет за догодина, но за разлика от 2014 година този път нямаше големи драми. Тихомълком мина актуализацията на тазгодишния бюджет, макар че това стана по скандален начин – за пръв път със Закона за бюджета за следващата година беше актуализиран този за настоящата. Това стана и въпреки хвалбите на правителството за между 1,5-2 млрд. лева повече приходи, а основно парите отидоха за префинансиране на европроекти, както и милиони за полицаите и военните – да имат, да не се бунтуват.
Цената на тока
За разлика от други години, този път голямата борба беше относно цената за бизнеса. Именно за нея КЕВР в крайна сметка наложи увеличение – с малко под 20 лева за такса „задължение към обществото”, в която влизат плащанията за зелена и кафява енергия. Неколкократно големите работодателски организации у нас в лицето на КРИБ, БСК и АИКБ протестираха срещу това, но в крайна сметка техните протести не се превърнаха в нов февруари за правителството на Бойко Борисов.
Другата голяма тема бяха договорите с двете американски централи - AES ТЕЦ Марица Изток 1 и КонтурГлобал Марица Изток 3. Беше договорено да се намали цената за разположение на мощностите им с 14% и 17% съответно. Тепърва обаче то предстои да се изпълни, тъй като НЕК все още не плаща дължимото дотук на двете централи, а това е едно от условията за намаление на цената. Засега крайният срок за изпълнение на споразумението е краят на февруари догодина – да видим.
Разбира се, знаково събитие в енергетиката тази година беше и стартът на енергийната борса. Засега – ограничен, а да видим от догодина ще има ли истинска либерализация в България. За повече подробности относно токовите драми научете в Expert.bg.
Южен поток
Излъчването на този сериал не спря и през тази година. Дори сътресението в ДПС и изхвърлянето на Лютви Местан от партията бяха свързани точно с газопровода от определени коментатори. А освен много приказки, фактическо движение по проекта нямаше. Въпросът дали Русия въобще би могла да захрани „Южен поток” с газ реално в момента също си остава. Със сигурност обаче е ясно, че разговорите ни с Русия за проекта никога не са спирали, както е и ясно, че той си остава едно от основните политически оръжия на Путин в отношенията му с Европа и САЩ. Как се разви сагата – научете в Expert.bg.
Цената на горивата
В края на лятото лично премиерът Бойко Борисов даде старт на поредната вълна на възмущение срещу цените на горивата у нас. Премиерът директно обвини в картел компаниите на пазара, а шефът на Агенция „Митници” Ваньо Танов посочи, че имало марж от 40 стотинки в цената, а това е признак за картел. Танов направи следната сметка - 90-92 стотинки струва производството от „Лукойл”, вносът от ЕС е 85-90 стотник, газьолът е до 60 стотинки, но плюс акциз цената става около 1,80 лева, а на бензиностанциите масово се продават горивата за около 2,20 и малко повече. Всички – „Шел”, „Петрол”, „Еко”, „OMV”, държат марж – естествено, че говоря за картел, включи се и Борисов.
Изказването на Борисов веднага отвори фронт – КЗК се защити с тезата, че още по време на първото правителство на Борисов е предложила да има достъп до данните от Агенция „Митници” и НАП, за да прави пълен анализ. Правим анализ само на база това, което ни кажат компаниите, посочи говорителят на КЗК Марио Гаврилов. Отделно КЗК посочи и таксите за данъчни складове като още една причина за високите горива, като пак Гаврилов изтъкна, че при предишния секторен анализ на комисията от 2011-12 година осем от десет склада се държат от „Лукойл”. За данъчните складове Томислав Дончев посочи, че можело да сключим споразумения да ползваме складове на съседни на нас държави - и толкова дотук. Емил Хърсев пък изясни, че цената на петрола е само 40% от цената на горивата. Много експерти гледат цената на Brent-а относно горивата у нас, но "Лукойл" използва петрол тип "Уралс", за цената на когото няма толкова лесно видими данни в публичното пространство как точно се променя. Предложенията как да падне цената се обединяваха около по-силната конкуренция. На сцената се появи и Веселин Марешки, който свали цената на горивата на локално ниво – във Варна
А недоволството идваше не само от цената, ами и от качеството на горивата. След приказките на Борисов обаче икономическият министър Божидар Лукарски застана на позицията на „ненамеса” от държавата. Лукарски само посочи, че бензиностанция на веригата „Еко” е хваната с до 70% отклонение от нормата що е то бензин. Бензиностанцията се оправда, че не продава фалшиви горива, а имало смесване на бензин и дизел заради технически проблем.
В крайна сметка, в края на годината беше отчетен спад в цената на горивата, а тенденцията е и през 2016 година да има по-евтин петрол на световните пазари. Дали това ще се усети и у нас – ще видим.
За финал Actualno.com насочва вниманието ви към икономическите прогнози за България през 2016 година – вижте ги в Expert.bg.
