Българска народна банка (БНБ) започва реформа в банковия надзор, за да се справи с неадекватния управленски модел за упражняване на надзорните функции, слабостите във вътрешната организация на управлението и липсата на институционална рамка за управление на кризи и преструктуриране на банки. Това са само три от общо шестте проблемни сфери, които са отбелязани в приетия днес План за реформиране и развитие на банковия надзор, осъществяван от БНБ.
Анализът и оценките показват, че степента на съответствие на нашите надзорни практики с Базелските принципи е незадоволителна. От общо 29-те критерия по 9 е констатирано съответствие, по 12 – съответствие в голяма степен, и по 8 - несъответствие в голяма степен”, заявяват от БНБ.
Открояват се шест проблемни сфери - неадекватен управленски модел за упражняване на надзорните функции на БНБ; слабости във вътрешната организация на управление „Банков надзор“; непълноти в нормативните актове, вътрешните правила и наръчниците, регламентиращи банковия надзор; липса на институционална рамка за управление на кризи и преструктуриране на банки; недобра информационно технологична и комуникационна осигуреност на надзорната дейност; и недостатъчна координация и обмен на информация с други институции с отношение към надзорната дейност.
Управленският модел
Съществуващият управленски модел концентрира изключително широк кръг от права и отговорности в подуправителя, отговарящ за банковия надзор, без надеждни канали за информация и механизми за контрол от страна на останалите членове на Управителния съвет на БНБ. Това капсулира процеса на вземане на решения в надзорната дейност и я прави силно уязвима на външен натиск и влияние, казват от БНБ.
За решаване на тези проблеми планът включва следните мерки:
- Приемане на решение Управителният съвет на БНБ да одобрява вътрешните правила и наръчниците, регламентиращи надзорната дейност.
- Извършване на ежегоден вътрешен одит за спазване на правилата и процедурите за надзорната дейност и отчитане на резултатите от одита пред Управителния съвет на БНБ.
- Внасяне на тримесечен доклад в Управителния съвет на БНБ за текущото надзорно наблюдение на банките (дистанционно и проверки на място), установени надзорни проблеми, предприети надзорни мерки и тяхното изпълнение, както и за промени в акционерната структура на банките.
Вътрешна организация на "Банков надзор"
Вътрешната организация на управление „Банков надзор“ не осигурява необходимата съгласуваност и контрол на качеството на контролната дейност, както и ефективна вътрешна комуникация. За преодоляване на тези слабости планът предвижда: Създаване на нова дирекция „Дистанционен надзор“ в управление „Банков надзор“, с което тази важна фаза от надзорната дейност да се отдели от инспекциите на място, които ще продължат да се извършват от дирекция „Надзорни инспекции“; Създаване на вътрешен консултативен съвет към подуправителя, отговарящ за управление „Банков надзор“, по изготвянето и прилагането на надзорни мерки, в който ще участва ключовият ръководен персонал на управлението; Увеличаване на броя на инспекционните екипи до шест, с което ще се подобрят както честотата на надзорните инспекции, така и възможностите за ротация на екипите; Създаване на отдел „Анализ на рисковете, свързани с пазарното поведение“ в дирекция „Специален надзор“, който да поеме всички задачи, които не са пряко свързани с надзорната функция на БНБ, но са носители на правни и репутационни рискове.
Нормативна рамка
Организационните мерки ще бъдат подкрепени с подобряване на нормативната рамка за осъществяване на рисково базирана надзорна дейност с цел разширяване на правомощията на банковия надзор и дефинирането на ясни изисквания и добри надзорни практики в областите на корпоративното управление на банките, управлението на риска от концентрации, спазването на ограниченията за големи кредити и сделки със свързани лица, за които е установено непълно съответствие с принципите за ефективен надзор. За тези цели планът предвижда подготовка на законодателни промени; налагане на изискване за ротация на одиторите на банките и достъп до по-широка информация за тяхната работа, както и цялостен преглед на наредбите, вътрешните правила и наръчниците, регламентиращи надзорната дейност, и привеждането им в съответствие с Базелските принципи.
Управление на кризи
Кризата с КТБ ясно показа, че липсва институционална рамка за управление на кризи, както по отношение на засилена превантивна роля на банковия надзор, така и за регламентиране на процесите на преструктуриране на банки. С влизането в сила на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници на 14 август 2015 г. се създаде нормативната рамка за тези процеси. Необходимо е създаване на съответните организационни норми за дейността по преструктуриране и изработване на работещи процедури за взаимодействие с управление „Банков надзор“.
За тази цел планът предвижда: Създаване на нова дирекция „Преструктуриране на банки“ извън управление „Банков надзор“.; Конкретизиране на изискванията и процесите на изготвяне и одобряване на планове за възстановяване.; Установяване на правила и процедури за предприемане на мерки за ранна намеса.
Обмен на информация и координация
Ще бъде избран независим консултант за оценка на съответствието на информационно-технологични и комуникационни решения и ще бъде изготвяна независима оценка на съответствието на наличните информационно-технологични и комуникационни решения с потребностите на банковия надзор и с изискванията за ефективност, гъвкавост, потребителска ориентираност и др. приложими критерии.
Кризата с КТБ показа също така, че е необходимо съществено да се подобрят координацията и обменът на информация във връзка с надзорната дейност с други институции, в това число Фонда за гарантиране на влоговете в банките, Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерството на финансите, Комисията за финансов надзор и Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Затова планът предвижда подписване на меморандуми със съответните институции, в които ясно да се дефинират процедурите за координация и обмен на информация, свързани с осъществяването на надзорната функция на БНБ.
