Великденските богослужения са изпълнени с особена тържественост. Това е напълно в синхрон с чувствата на вярващите православни християни по време на най-великия празник.
Още в най-древните апостолски времена била възприета традицията християните да остават будни в предпразничната и свещена спасителна нощ на Христовото Светло Възкресение, в светлата нощ преди светлия ден, очаквайки идването на момента за духовното си освобождение.
Известно време преди настъпване на полунощ навсякъде в църквите се служи Полунощница. На нея свещеникът и дяконът кадят около Плащаницата, сетне я вдигат и пренасят в олтара. Там я поставят върху Светия престол – така остава до Въздаването на Великден.
Великденската утреня започва в полунощ. Преди това цялото духовенство в празнични одежди е изправено пред Престола. Свещенослужителите и богомолците в храма запалват свещи. Малко преди настъпване на полунощ тържествено благовестие възвестява наближаването на великия миг на светлоносното Възкресение Христово. В олтара се започва тихо песнопение, което постепенно набира сила. В тези мигове от височината на камбанарията започва да ехти ликуващ великденски звън.
Ритуалите в нощта срещу Великден са изпълнени с разнообразна и дълбока духовна символика. Това не са просто официозни церемонии - а всяко действие напомня за едно или друго събитие, свързано с евангелския разказ за Възкресението на Спасителя.
Кръстното шествие във Великденската нощ символизира вървежа на Църквата към възкръсналия Иисус Христос. Шествието се провежда около храма сред непрекъснат камбанен звън. В ликуваща, светла и величава форма Църквата върви, подобно на духовна невеста, както е казано в свещените песнопения, да посрещне идващия от гроба Христос така, както се посреща жених.
Пред кръстното шествие носят светилник, престолен образ на Света Богородица, престолен кръст. След това вървят по двама хоругвоносци, певци, свещоносци със свещи, следват ги дяконите със своите кадилници и свещи, подире им вървят свещеници. В последната двойка свещеници този, който върви отдясно, носи Евангелието, а вървящият отляво - икона на Възкресението. Шествието се завършва от предстоятеля на храма с трисвещник и Кръст в лявата си ръка.
В случай, че храмът е малък и в него служи само един свещеник, тогава Евангелието и иконата на Възкресението върху плащаници се носят от миряни.
Щом приключи обиколката на храма, шествието се спира пред затворените му врати, които в този момент символизират входа в пещерата на Божия гроб. Носачите на светините се спират близко до вратите с лице на запад. Звъненето на камбаните спира. Предстоятелят на храма и свещениците трикратно пеят радостен великденски тропар.
Тропарът бива подхванат и изпят три пъти от хор и останалите свещеници. После свещеник произнася стихове от древно пророчество на светия цар Давид, а хорът и богомолците пеят в отговор на всеки стих. Накрая предстоятелят или всички свещеници клир пеят думите на отговора още веднъж.
Вратите на църквата биват отворени и процесията тръгва към храма с радостната вест за Възкресението - точно както някога жените-мироносици тръгнали към Йерусалим, за да я възвестят на учениците на Иисус Христос. Така богомолците от шествието влизат в храма, където пеенето продължава с Великденския канон.
ОЩЕ: Знаете ли колко яйца се боядисват за Великден?
