Превземането на „Радецки“, с което Ботев остава в историята, всъщност е акт, за авторството на идеята, за който претендират десетки хора. Захари Стоянов пише, че най-малко 25-30 души са пледирали, че са създатели на идеята да се плени един от австрийските параходи и така да преминат през Дунав българи. Счита се, че най-вероятен автор на този план е Димитър Икономов, тъй като само за него има автентични документи, достигнали до нас, и че именно той предлага по време на Старозагорското въстание преминаването на български четници чрез превземане на параход. Всъщност се оказва, че независимо кой първи е предложил плана „Радецки“ в България, идеята не е българска, а е заимствана от практиката на освободителните движения в Европа.
Знаете ли на кой връх е убит Христо Ботев?
Защо Христо Ботев превзема „Радецки“?
Самият Ботев е знаел и за българската следа, свързана със завладяване на кораби. През 1841 г. Ангел войвода завладява параход в Мраморно море. Макар да не е категорично ясен, а само предполагаем онзи, който първи сред българите е споделил и припомнил чуждата практика и идея и да не се знае със сигурност кой е зародил искрата сред останалите да изпълнят тази идея, е ясно защо Ботев превзема Радецки. Целта на българския революционер за завладяването на парахода била прехвърлянето на четници. Планът не минава гладко и безпроблемно. Липсва например маскировка на градинари и сандъците, пълни с оръжие вместо с мотики, но това не спира устрема на тръгналите на саможертва в името на свободата и независимостта на България.
Кога умира Христо Ботев? Всеки българин трябва да знае и помни това!
Защо Христо Ботев превзема точно „Радецки“, а не друг параход?
Параходът, който превземат, не е избран случайно. Авторите сочат името като ключов фактор за избора. Радецки е име на славянски генерал – факт, в който българите виждат добро предзнаменование. Именно така те избират парахода „Радецки“ сред няколко други възможни, за да извършат славното си дело и своя поход на безсмъртието, безстрашието, поход за свобода и независимост, поход на саможертвата.
Въстаниците приближават устието на р.Огоста с кораба на 29 май. По записките на Захари Стоянов щурмът им бил толкова силен, решителен и смел, че на капитана на кораба Дагоберг Енглендер не останало друго освен да предостави „Радецки“ на Ботев. Нещо повече – историческите извори сочат категоричния отказ на капитана на молбата на Осман паша да натовари 1000 турски войници и да ги закара до Козлодуй, за да преследват четниците, превзели „Радецки“ и стъпили на българска земя, целувайки я и с готовност да пролеят кръвта си за свободата ѝ. Развятото знаме на Козлодуйския бряг, на който са слезнали четниците, пламът в очите им, готовността за смърт за свобода, бушуваща в гърдите им, със сигурност заличава споровете около това чия е идеята за превземане на кораб и по-скоро кой я е откраднал от практиките в Европа и споделил плана за първи път у нас.
