Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Всички познаваме тези нежни стихове, които ни връщат в детството и ни “стоплят” със спомена за бащиния дом и знаем, че са на Димчо Дебелянов. Къде е тази “бащина къща”?
Къде е роден Димчо Дебелянов?
Копривщица
Днес Копривщица привлича със спокойствие, красива природа, автентична възрожденска архитектура, уютни ресторантчета с вкусна традиционно храна. Освен че е привлекателно място за посетители, Копривщица е прочута като родно място на много велики българи. Освен Димчо Дебелянов, тук са родени още Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Найден Геров, Йоаким Груев, Любен Каравелов, Петко Каравелов, Яко Доросиев, Ненчо Палавеев и много други.
Още: Разтърсващо стихотворение от Димчо Дебелянов
Кой е Димчо Дебелянов?
Истинското име на поета е Динчо. Роден е на 28 март 1886 г. в китното градче Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Стайчина. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. Красивата природа на родния град, топлината и уютът на дома, песните и легендите остават завинаги в душата му и го вдъхновяват да напише красиви и лирични стихове.
Едва 9-годишен Димчо губи баща си и семейството му се премества в Пловдив при най-големия брат. Тук младежът прави първите си стъпки в поезията. За съжаление всички тези първи стихове са унищожени. През 1904 г. Димчо се мести в София, където се среща с представители на българската културна и литературна интелигенция, които предопределят по-нататъшния му поетичен път.
Срещите му с Димитър Подвързачов и Николай Лилиев оказват огромно влияние върху поетичния път. Макар повлиян от прочутите поети на своето време, още в ранната поезия на Дебелянов се забелязва своеобразният и самороден талант на бъдещия голям поет.
Димчо Дебелянов заминава като доброволец на Македонския фронт по време на Първата световна война, където загива в сражение с англичаните край Демир Хисар. Умира само на 29 години.
Погребан е в двора на българската църква в Демир Хисар. През 1931 г. костите му са пренесени в родната Копривщица.
Името на Димчо Дебелянов носи морският нос “Дебелянов” в Антарктика.
Още: Любимо стихотворение от Димчо Дебелянов
Къщата на Димчо Дебелянов в Копривщица
Родният дом на поета е възстановен през 1957 г., а на следващата година е превърнат в музей.
В къщата се помещава експозиция, включваща вещите на Дебелянов от фронта, портрет на неговата майка, акварелен портрет на поета и възстановената автентична обстановка с типична копривщенска подредба и обзавеждане.
Двуетажната синя къща е построена от дядото на Димчо Дебелянов през 1830 г. и е разположена в китен двор, ограден с високи каменни зидове. Постройката е сравнително скромна на вид. Има приземие, предназначено за зимния сезон, а на втория етаж има обширен открит чардак, използван от семейството през лятото.
През 1934 г. над гроба на Димчо Дебелянов, който се намира в църковния двор, е поставен паметник на Димчовата майка, очакваща “в кротък унес” завръщането на своя син. Паметникът е дело на големия български скулптор Иван Лазаров. Днес паметникът е преместен в двора на Дебеляновата къща.
Неповторимата атмосфера на родния си дом поетът запечатва в незабравимите си стихове:
Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? —
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни —
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
