Представете си това: В самолета сте. Минават около 20 минути след излитането и чувате капитан да прави съобщение: „Дами и господа, достигнахме нашата крейсерска височина от 10 000 метра“. Или може би 11 000 или 12 000 метра. Височината на полет всъщност не е фиксирано число – има много фактори, които влизат в изчисляването ѝ.
Въпреки това самолетите обикновено летят на по-висока надморска височина – обикновено между 9 000 и 12 000 метра – защото колкото по-високо се издигат, въздухът е толкова по-разреден. А това им дава възможност да летят по-бързо и по-ефективно, използвайки по-малко гориво, за да поддържат, необходимата скорост.
ОЩЕ: Защо самолетите почти винаги са боядисани в бяло?
Въздухът обаче не трябва да е твърде рядък. „Повечето търговски самолети имат т.нар. „сервизен таван“ до 13 000 метра височина“, казва бившият пилот Дан Бъб, който днес е професор в Университета на Невада, Лас Вегас. „Сервизният таван е точката, в която самолетът вече не може да развие нужната му скорост и гравитацията започва да го дърпа надолу към земята.“
Освен това по-високата надморска височина позволява на самолетите да избягват повечето метеорологични проблеми, както и турбуленцията, според НАСА.
Снимка: iStock
Именно разреденият въздух е причината кабините на самолетите да са под налягане. Въпреки че самолетите процъфтяват в тази среда, тя не е подходяща за човешкото тяло.
Що се отнася до определянето на конкретната крейсерска височина за всеки търговски полет, диспечерите избират оптималната траектория преди полета. Те вземат предвид фактори като вида на самолета и неговото тегло, вятъра и метеорологичните условия, въздушния трафик и дори посоката на полета.
„Най-общо казано, самолетите, летящи на юг, югозапад, запад и северозапад, трябва да са на еднаква височина от 10 900 метра. Самолетите, летящи на север, североизток, изток и югоизток, трябва да са на височина от 11 400 метра“, казва Бъб. „Това позволява на авиодиспечерите безопасно да управляват самолети, летящи на различни височини“.
ОЩЕ: Защо самолетите не падат?
Машините имат право да преминат в рамките на 300 метра вертикално един от друг, което е една от причините те да се придържат към определените предварително височини. Крайсерската височина обаче не може да се променя заедно с външните условия. Например, ако пилотите съобщават за турбиленция на определена надморска височина, тя може да бъде коригирана в търсене на „чист въздух“.
Изводът: както при всички въздушни пътувания, летенето на определена крейсерска височина има общо с ефективността и безопасността.
Източник: Travel & Leisure
