Хората, които говорят сами със себе си, имат по-добра памет от тези, които работят в тишина. До този извод са стигнали изследователи от университета на Монреал, след като провели експеримент с 44-ма студенти, съобщава The Daily Mail.
Доброволците трябвало да запомнят думи от екрана: първоначално ги прочитали наум, след това шепнешком, после на всеослушание, гледайки екрана, и накрая ги произнасяли високо, като се обръщали към друг човек.
Най-добре запомняме думите, които произнасяме за някой друг, а следващият по ефикасност метод е като изговаряме информацията на глас за самите себе си, изяснили учените.
Изследователите обясняват резултата с това, че самият факт на артикулация, дори без звук, увеличава в мозъка ни броя на мултисензорните аспекти – тоест признаци, които водят до запомняне. С други думи, колкото повече сетивни органи участват в запомнянето, толкова по-добре.
Когато разговаряме с някой друг, способността за запомняне става още по-добра, тъй като мозъкът се отнася към тази информация като към епизод, свързан с общуване, пояснява проф. Виктор Буше от Монреалския университет.
Друг експеримент – с опит за запомняне на безсмислени буквосъчетания – не показал аналогични резултати. Причината е, че новите думи не се съхраняват в дългосрочната памет, заключават учените.
