Редките срещи с приятели или семейство се свързват с повишен риск от смърт, според проучване на екип от изследователи. Авторите предполагат, че техните открития могат да бъдат използвани за идентифициране на пациенти с по-висок риск от смърт поради социални фактори и за разработването на по-ефективни мерки за борба с повишения риск от смърт, асоцииран със социална изолация.
Още: 7 вдъхновяващи идеи за хора над 50 години
Въпреки че предишни изследвания са открили връзка между смъртността причинена от различни фактори и както „чувството на самота“, така и живеенето сам, комбинираните въздействия на различните видове социално взаимодействие върху смъртността са били неясни.
Проучване
Хамиш Фостър и негови колеги използват данни от 458 146 възрастни във Великобритания, за да изследват връзката между смъртността и пет типа социално взаимодействие. Участниците са били набрани между 2006 г. и 2010 г. и са били на средна възраст от 56,5 години. Участниците са попълнили анкета при набирането, в която са отговорили на въпроси за пет типа социално взаимодействие.
Субективни мерки:
Обективни мерки:
След среден период на последващо наблюдение от 12,6 години, 33 135 от участниците са починали на базата на свързани смъртни актове.
Резултати от проучването
Авторите установяват, че всички пет типа социално взаимодействие са независимо асоциирани със смъртност по различни причина. Като цяло, повишената смъртност е била по-силно асоциирана с ниските нива при обективните мерки за социално взаимодействие в сравнение с ниските нива при субективните мерки. Най-силната връзка е била при индивидите, които никога не са били посещавани от приятели или семейство, които са били с 39% повишен риск от смърт.
Освен това, ползата от участието в седмични групови дейности не е наблюдавана при участниците, които никога не са имали посещения от приятели или семейство — участниците, които никога не са били посещавани, но са се присъединявали към групови дейности, са имали сравним свързан повишен риск от смърт с тези, които не са имали посещения и не са се присъединявали към дейности (50% и 49% съответно). Въпреки това, участниците, които са имали посещения от приятели или семейство поне веднъж месечно, са имали значително по-нисък асоцииран повишен риск от смъртност, което предполага, че от това социално взаимодействие може да има потенциален положителен ефект.
Още: От здравето до социалните връзки: Хората над 60 години с нови възможности
Авторите предупреждават, че въпреки че общата сила на асоциацията вероятно може да бъде обобщена, извадката данни не представлява изцяло общата популация на Великобритания, и че мерките за социално взаимодействие, които са оценявали, са били сравнително прости. Авторите предполагат, че по-нататъшните изследвания могат да установят ефектите на други видове социално взаимодействие върху смъртността, или да изследват каква промяна в типа взаимодействие е необходима, за да се окаже най-голяма полза на социално изолираните хора.
