Диалектните говори са едно от богатствата на езика ни, придаващи му пъстрота, правещи го жив. Забелязват се сложни различния между отделните диалекти, както и между диалектния говор и книжовния език по отношение на фонетика, морфология и ударение, които различия придават колорита и богатството на езика.
Странджанският диалект не прави изключение от казаното. Напълно възможно е да не разберете частично или напълно събеседника си, ако той използва Странджанския диалект, тъй като изобилства от думи и изрази, невъзможни за разгадаване от невладеещи го. Именно този факт обаче прави Странджанския диалект и характерните за него думи и изрази толкова любопитни за нас.
Лесно ще познаете видинския диалект по тези няколко израза
Особености на Странджанския диалект
Странджанският диалект е част от рупските говори – най-голямата група народни говори у нас, които са много близо до старобългарския език. Заедно с Тракийския диалект формират Източните рупски говори. Говори се основно от населението малка група селища, разположени, както подсказва името, в Странджа, но само около река Велека. Някои от най-характерните за този диалект особености, чрез които можем да го разпознаем, дори да не разбираме значението на думите, са:
- Замяна на гласната „и“ с „у“ след съгласна. На Странджански диалект пипер например звучи като „пупер“.
- Изпадане на неударени гласни се среща много често в Странджанския диалект. Така жените звучи като женте.
- Във формите за множествено число на съществителни от мъжки род се явяват дълги меки съгласни /н‘:/, /л’:/ и /к’:/ като подобна особеност се среща изключително рядко в диалектите, което я превръща в отличителна и характерна черта на Странджанския диалект, по която да го разпознаем.
- Мекото /т’/ често бива заместено от меко /к’/ като например на Странджански диалект казват прък вместо прът.
- Най-уникалната черта на странджанския говор, по която изключително лесно може да бъде разпознат, е употребата на бъдеще в миналото за обичайни действия в миналото.
- Старинни славянски думи са част от Странджанския диалект. Говорещите диалекта наричат костенурката жълва например, но имайте предвид, че жълва наричат костенурката и в други диалекти, така че не разчитайте точно на тази дума за разпознаване на Странджанския диалект.
- В Странджанския говор може да откриете и заемки от гръцкия език.
- За този народен говор е характерен и член за мъжки род единствено число след твърда съгласна -ът, a след мека -ет: гърбът, но езикет, зетет и други.
Тези изрази от Родопския диалект ги знаят само местните – ето какво означават
Странджанският диалект и характерните за него думи, които ще ви заинтригуват
Този народен говор стои изключително близо до старобългарския език, до езика на Кирил и Методий, но в него се откриват и гръцки, и старинни славянски думи като думата „подзима“, която означава есен, „изник“ със значение на „изгрев“ и други. Сред най-характерните и интересни 15 думи на Странджански диалект, за които със сигурност ще сгрешите, ако се опитате да гадаете какво означават, са:
1. „Кой“, което означава на Странджанския диалект „щъркел“, ако и да ви се струва въпросително местоимение.
2. „Потура“, което означава „по-късно“, въпреки че повечето хора, незапознати със Странджанския диалект, предполагат, че е потури или вид дреха, като ще отбележим, че тази диалектна дума е заемка от гръцкия език.
3. „Потон“, което означава „под“.
4. „Брав“, което всъщност означава животно, а не част от вратата.
5. „Влашка“ – дума, която няма нищо общо с влахите и означава „ царевица“.
6. „Грутка“, което няма нищо общо с грудките на цветята, а означава на Странджански диалект „бучка сирене“.
7. „Желязо“, чието значение на книжовен език всички знаем, означава „ютия“ на Странджанския диалект. Само си представете какво объркване би настъпило, ако ви изпратят да закупите „желязо“ от магазина, а този народен говор ви е напълно чужд.
8. „Запъртък“ – вероятно сте чували тази дума, а е възможно и да сте я използвали със значение на нисък, дребен човек, но на Странджанския диалект означава „развалено неоплодено яйце“.
9. „Захлябвам се“ – „засищам се“.
10. „Каматен“ – дума, много характерна за народното ни творчество, песни и приказки, където момъкът често е „каматен“ – красив.
11. „Кя“ – „тя“.
12. „Мухла“, което за разлика от жаргонната дума, употребяваща се с обидно значение, означава мухъл на Странджанския диалект.
13. „Ми“ – „недей“.
14. „Мехлѐ“ – „домат“.
15. „Скала“ – „стълба“.
Районът около река Велека в Странджа планина ще ви очарова и плени не само с диалекта си, но и с красотата на природата, автентични стари народни песни, приказки и легенди, обичаи, предавани от поколение на поколение и съхранили елементи от бита, културата, същността и традициите на хората в региона.
