1. Пещерен лъв
Той е древен представител на семейство Котки. Височината на пещерния лъв била около 120 сантиметра, дължината на тялото - 240 сантиметра без опашката. Различни наскални рисунки показват, че гривата на тези праисторически едри котки не е била много впечатляваща. Появата им се датира преди около 300 хиляди години. Макар да се нарича „пещерен“, този лъв рядко е намиран в пещери. Такива подслони използвали най-вече ранени или умиращи индивиди, които се нуждаели от уединение.
2. Мегалоцерос
Този елен с огромни рога се появил преди приблизително 300 хиляди години. Обитавал цяла Евразия - от островите на Британия до Китай. Имал размерите на днешен лос. Главите на мъжките били украсени от грамадни рога с размах 200 - 400 см и тегло до 40 кг.
3. Амфиционид (кучешка мечка)
Кучешките мечки били широко разпространени в Европа и Мала Азия. В облика им се смесвали мечешки и кучешки черти. Останките им са открити в цяла Южна Европа, затова се допуска, че ги имало и по нашите земи. Средното тегло на мъжките амфициониди било 210 кг, а на женските - 120 кг (почти както при съвременните лъвове). Живели преди 50 до 9 милиона години.
Топ 5 животни, които изглеждат наистина сладки, но не се сприятелявайте с тях
4. Снежен барс (планинска пантера, леопард)
Древногръцки писатели твърдят, че в горите на Тракия се срещали пантери (леопарди). Това е логично, защото барсове (планински леопарди) и в наши дни се срещат в планините на Кавказ. На Балканите обаче барсовете със сигурност са изчезнали.
5. Тур
Турът е обитавал Балканите чак до по-ново, историческо време. Останки от турове са намирани в някои български пещери, завлечени там от първобитни ловци или хищници. Още Херодот през 450 г. пр. Хр. пише, че владетелите на траките ловували турове, като на трапезите пиели медовина от позлатени и посребрени рогове на тези животни.
6. Зубър
Наричат го още „европейски бизон“. Несъмнено се е срещал по сегашните български земи, макар да не са открити негови останки. В старобългарски книги се описва под названието „зомбър“, „зъбър“. Римският историк Павзаний през ІІ век разказва, че в Рим докарвали от Тракия диви бикове, които имали гъста козина по тялото си.
7. Тарпан (див кон)
Тарпанът е живял по нашите земи в доисторическо, както и вече в историческо време, за което свидетелстват намерени останки в пещери като „Магурата“, „Темната дупка“, „Попин пчелин“. Някои историци смятат, че траките, които били прочути с любовта си към конете, са били сред първите, които опитомили диви коне – но, поне засега, няма доказателства за тази хипотеза.
8. Безоаров козел
За това животно се смята, че е обитавало фауната по българските земи и в историческо време, макар това да не е напълно изяснено. Но, че първобитните хора тук са го ловували често, е доказано от многобройните останки в различни пещери. През 1916 г. български войници в Кушница планина (продължението на Пирин в Гърция) убиват едър безоаров козел – рогата и кожата му днес се съхраняват в Природонаучния музей в София.
9. Бобър
Това е воден гризач, който някога обитавал и българските реки. Дължината му била до 130 см, а теглото до 30 кг. На цвят бил светло- до тъмнокафяв. Бобрите са прочути с инстинктивните си умения да строят бентове по реките от преплетени клони и дървесни стволове.
10. Рис
Рисът се е срещал до неотдавна на територията на България. Той е представител на семейство Котки. Обитава горите с високостъблени дървета, умее да се катери и да плува. Като хищник ловува птици и дребни животни, но понякога напада елени, сърни, диви кози, диви свине и др. Смята се, че последният български рис е бил убит в Странджа планина през 1930 г.
