Един ден малкият Томас Едисон се прибрал от училище и подал на майка си едно малко листче, на което било написано нещо. Той й казал: „Мамо, учителят ми ме помоли да ти предам това."
Очите на майка му се насълзили, докато четяла на глас написаното: „Синът Ви е гений. Това училище е твърде малко и не разполагаме с достатъчно добри учители за неговото обучение. Моля Ви занапред да го обучавате у дома.“
След много, много години, след като майката на Едисон починала, а той вече бил един от най-великите изобретатели на века, Томас Едисон разглеждал старите семейни вещи. Изведнъж той зърнал сгъната хартия в ъгъла на едно от чекмеджетата на бюрото. Взел листчето и го разгънал.
На листа било написано: „Синът Ви има умствени проблеми. Не разрешаваме да идва повече на училище.“ Едисон плакал в продължение на часове, а след това написал в дневника си:
