"Тичай, тичай, златно конче"
Тичай, тичай, златно конче,
златно конче, вихрогонче!
Отнеси ме зад гората,
зад гората, при зората.
Ще й двама поговорим:
утре рано тя да стане.
Над поляни и балкани
да пропъди рано мрака,
че ни дълга пътя чака,
дълга пътя без умора:
от обора чак… до двора.
Ран Босилек
Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.