Основателката на Теософското общество Елена Блаватска неведнъж коментира древен ръкопис в „Тайната доктрина“
Към днешна дата има книги, чиято история изглежда фантастична, понякога плашеща, понякога просто невероятна. Ще ви запознаем с такова произведение като „Стансите на Дзиан“ („Строфите на Дзиан“ или „Книгата на Дзян“). Тази книга струвала здравето и донесла много проблеми на Елена Блаватска, която я използвала за основа на „Тайната доктрина“. Нека да разгледаме историята на мистериозния текст от самото начало.
Тибетски писания от Венера
Твърди се, че историята на това кратко съчинение, обсъждащо тайните на устройството и създаването на Вселената, изобщо не започва на планетата Земя. Легендата за произхода му разказва, че е дошло при някои тайнствени азиатски учители или от Висшия разум, или от пришълци, живеещи на планетата Венера.
Мистерията на тази книга се свързва с легендарната фигура на неопитагорееца Аполоний Тиански, живял през I век. Той обичал аскетичните практики от ранна възраст. След като преминал през петгодишно изпитание за мълчание, дал своята част от наследството на братята си и тръгнал на пътешествие. Една от ключовите цели на странстванията му била да проникне в мистериозната страна на брамините – Индия. Аполоний изпълнил заветната си мечта и брамините му позволили да се запознае с техните текстове. Смята се, че една от тези книги са били „Стансите на Дзиан“. Може би това е източникът на чудесата и пророчествата, приписвани на Аполоний. В биографията му има някои данни, свидетелстват за за изключителните му способности.
Друга известна личност, свързана с тази книга, била Елена Блаватска. Някои я наричат ясновидка, други - агент на британския империализъм, основател на Теософското общество или човек, изиграл важна роля в освобождението на Индия от английския колониализъм...
Тайните на коптския магьосник
По време на пътуване до Кайро Блаватска се срещнала с магьосник от коптски произход и той ѝ разказал за много опасна книга, чийто оригинал се съхранявал в един от тибетските манастири. Магьосникът нарекъл книгата „Строфите на Дзиан“ и разказал за нейния извънземен произход и съдържание, засягащи много древни и трудни за разбиране тайни и материя. Твърди се, че въпреки предупрежденията същият този човек помогнал на Блаватска да развие дарбата за четене на текстове от разстояние. Именно по този начин тя за първи път се запознала със съдържанието на мистериозната творба.
Тогава Блаватска се преместила първо в Америка, а след това - в Лондон. Именно тук започнали да се случват първите мистични събития, свързани със „Стансите на Дзян“. В Англия мадам Блаватска претърпяла мистериозна трансформация. Жената, която преди това демонстрирала някои паранормални способности от ранно детство, но никога не се е отличавала с особена ученост и широк научен кръгозор, публикувала поредица от книги. В тях Блаватска показвала много задълбочени познания в областта както на религиозните изследвания, така и на лингвистиката, физиката и много други науки.
Тя цитирала в своите писания множество съчинения, които никога не е имала на разположение. Самата Блаватска винаги е твърдяла, че е придобила широки познания, които не са характерни за нейната епоха, именно при четене на „Строфите на Дзиан“.
Блаватска започнала да получава писма с предупреждения и заплахи, в които била приканвана да унищожи всички записи, свързани с книгата, и никъде повече да не споменава за „Строфите“. Тайнствен непознат я заплашвал с неизбежна болест, ако откаже да изпълни настояването му. Блаватска пренебрегнала това предупреждение и скоро се разболяла сериозно. Пътуване до Индия ѝ помогнало да се възстанови, но връщайки се оттам по море в Европа, Блаватска оцеляла по чудо след взрив на кораба. Според официалната версия причина за взрива бил барут, чието присъствие на кораба така и не било доказано.
Покушението и проблемите с властите
Пристигайки в Англия, Блаватска свикала конференция, на която искала да оповести публично желанието да публикува текста на „Стансите“. Там я нападнало неизвестно лице, като по чудо не наранило Блаватска. Впоследствие нападателят твърдял, че бил контролиран от разстояние от неизвестни хора и действал по внушение. Най-любопитното е, че мистериозно изчезнал и ръкописът на „Стансите на Дзян“, който Блаватска съхранявала в сейф.
Освен това, по време на второто пътуване на Елена Блаватска в Индия през 1879 г. всички нейни документи били откраднати. Тя и нейният спътник, полковник Олкот, срещнали енергична съпротива от индийските власти. Обиските в къщата им следвали един след друг, имало предупреждения и анонимни заплахи с искане да спрат да търсят „Стансите на Дзиан“ и да престанат с опитите да влязат в Тибет. Блаватска и полковникът били на косъм от затвора – искали да ги затворят като руски шпиони. Само намесата на президента на Съединените щати им помогнала да избегнат тази тъжна съдба.
Публикация и критика
Но Блаватска успяла да се сдобие с екземпляр от „Строфите“, написан на непознатия до този момент език сензар, да преведе книгата на английски и да я публикува. Това било последвано от мощна вълна от критики от Обществото за психични изследвания: те обвинили Елена Петровна в измама и плагиатство, а самата книга нарекли фалшификат. По репутацията на Блаватска бил нанесен сериозен удар. Едва през 1986 г. самото Общество за психични изследвания признало антинаучната природа и непоследователността на изтъкнатите преди това обвинения и заключения.
Едва по-късно станало известно, че цялата тази история с претърсвания и преследвания била организирана от британското правителство заедно с индийския вицекрал и била планирана акция за подкопаване на репутацията ѝ. Може би за това била виновна връзката на Блаватска с хора, които искали освобождението на Индия. Или може би причината била в злощастната книга. „Стансите на Дзиан“ под името „Книгата на Дзиан“ все пак били публикувани през 1915 г. от Херметичното общество на Сан Диего. Книгата е достъна и днес в хартиен или онлайн вариант, но няма доказателства, че това е същият загадъчен ръкопис.
Има и версия, че ръкописът е попаднал в ръцете на масоните и бил отнесен в Русия, където много години се намирал в ръцете на Сталин, използвал съдържащите се в него окултни знания като инструмент за укрепване на своята власт. Но това, разбира се, е само легенда.
