Предявявайки иск в съда, ищецът очаква правото му да бъде признато, но това често не се случва. Рядкост са случаите, в които съдът отхвърля иск като недоказан. В повечето случаи иск се отхвърля като неоснователен, с други думи претендираното право се приема от съда за несъществуващо.
Когато някой се е надявал дълго време, че претендираното от него право /вероятно съществуващо/ ще бъде потвърдено един ден, и когато с окончателното решение НЕ СЕ ПРИЗНАВА правото му, потърсилият защита по съдебен ред “усеща НОЖ В ГЪРБА” – това се преживява като ПРЕДАТЕЛСТВО. Веднъж някой извън съда не му е признал правото, а после след продължително чакане съдът прави същото.
Различни могат да бъдат причините, довели до липсата на признание от съда – 1. Липса на субективни и обективни източници за доказване основателността на искове, за която ищец без юридическа правоспособност не може да знае; 2. Ограничения на материалния закон – например някои разпоредби на Закона за електронните съобщения; 3. Ограничения в процесуалния закон; 4. Грешки от процесуалния представител; 5. Неправилност на решението поради избирателно или едностранно обсъждане на доказателства, процесуални нарушения на съда и т.н. Възможно е и липсата на признание от съда да се дължи и на причина, изходяща от ищеца – той си мисли, че е прав, но съгласно материалния закон не е така.
Тоест приемането за разглеждане на иск или искове не означава, че съдът ще го уважи или че ищецът има шансове. Това означава само, че искът е допустим – тоест, че никой друг съд не разглежда този спор, че по този спор няма влязло в сила решение, че е съобразена родовата и местната подсъдност и друго от този тип. Образуването на делото означава за съда задължение да се произнесе, освен ако искът или исковете не бъдат оттеглени, ако ищецът се откаже от тях или ако се постигне съдебна спогодба или споразумение в медиация София. При оттегляне на иск ищецът си запазва правото да предяви същия иск в бъдеще, но отговаря за разноски на насрещната страна, ако вече са направени такива, и съдът не връща внесената държавна такса. При отказ от иск ищецът завинаги се отказва от бъдещо предявяване на иска, също дължи разноски на насрещната страна и съдът също не дължи връщане на държавната такса. Оттегляне на иск се предприема обикновено, когато на някакъв етап ищецът установи, че не би могъл да докаже основателността на иска, с цел да се избегнат по-нататъшни разноски. При постигната съдебна спогодба съдът връща голяма част от държавната такса – за нуждите на съдебната спогодба страните по делото ищец и ответник трябва да се явят лично в съдебно заседание или да дадат изрично пълномощно на процесуалния си представител да сключи от тяхно име и за тяхна сметка спогодба с определено съдържание, тоест общото пълномощно, което страните дават на процесуалния си представител в началото не е ефективно в този случай; в протокола от съдебното заседание се записва спогодбата и страните се подписват; съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не може да се обжалва. Споразумението, сключено от страните по спора в медиация, ако бъде внесено в съда за утвърждаване, също има сила на съдебна спогодба – съдът винаги го утвърждава в кратък срок. Удобството на страните в този случай е в обстоятелството, че се избягва съдебната зала и притеснението от съдебно заседание особено за хора, които не са свикнали със съда, не се прави звукозапис и не е нужно да се спазва формалност и специални езикови изрази, неизползвани в ежедневието от повечето хора. Когато страните внасят в съда споразумението си, постигнато в медиация, за утвърждаване заедно с обща молба – на регистратура, не е нужно явяване на заседание - нито от тях, нито от процесуалния им представител, съдът и в този случай връща голяма част от държавната такса. Адвокатските възнаграждения си остават за сметка на страните така, както са направени, освен ако страните се споразумеят и относно това – например една от тях да възстанови частично или в цялост платеното адвокатско възнаграждение от насрещната. Последното рядко се случва.
Още: Лекар: Този витамин понижава холестерола
Още: Стихотворение на деня, 22 декември, от Иван Вазов
Разбира се, най-добре е по споровете, подходящи за решаване чрез медиация, страните да си спестят времето и разноските и да използват директно алтернативата – извънсъдебна медиация. Споразумението, постигнато и в този случай, може да се внесе в съда за утвърждаване, като разноските в такъв случай са скромни.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Как да сготвите ориз, без да залепва?
Още: 22 декември - какъв църковен празник е, традиции и обичаи
Изготвянето на писмено споразумение при успешна медиация е отделна от медиацията услуга и тя се заплаща отделно. За утвърждаване на споразумението от съд, както и в някои други случаи писмената форма е необходима.
Медиацията е ориентирана към удовлетворяване на потребности. Всеки медиатор добре знае колко е важна нуждата от признание и емпатията към всяка от страните.
