Хайдутството съществува по българските земи от XVI до XIX век.
В българския език има две думи, които имат две различни значения. Думите са хайдутин и хайдук.
Въпреки приликата между тези думи, те са различни по значение и произход. Хайдутите са хората, които негодуваха от турската тирания. Те са грабвали оръжия, образували сговорни дружини горе в планината и отмъщавали на народните потисници.
Макар че тяхната дейност е свързана с грабежи и убийства, нашият народ ги е почитал като свои закрилници, борци за свобода - и песни са пеели за тях.
А думата хайдук, която у нас е синоним на крадец, независимо дали в гората, по пътища или сред село. По произход тя е множествено число от унгар. hajdu - също заимствана от турски.
Знаете ли коя е най-дългата дума в българския език?
Тъй като нашите хайдути са били омразни не само за турците, но и за мнозина българи, покрай благородното значение на думата се запазва и лошото - хайдутин си запазва и старото значение на крадец, разбойник.
В исторически план хайдутин означава: народен закрилник и борец с оръжие в ръка срещу турските потисници по време на робството. Народен закрилник, който се крие в гората.
А старата форма на хайдутин е: Разбойник, хайдук.
В паметта на българите те са народни закрилници и борци за свобода. Така думата хайдутин се преосмисля и днес означава „участник в хайдушкото движение против османското робство“.
Докато хайдук и в днешната публицистика се употребява като название на хора с насилническо поведение.
