Пробиотиците и пребиотиците работят добре заедно, за да помогнат на тялото да се бори с вредните бактерии и да засили имунитета. Някои хора ги приемат като добавки, но тези полезни вещества могат да се набавят и от обикновените храни.
Пробиотици и пребиотици - каква е разликата?
Пробиотиците са живи микроорганизми, които в адекватни количества са полезни за хората. Най-често като пробиотици се използват бактерии от родовете Lactobacillus, Bifidobacterium, Streptococcus и Bacillus, някои видове Е. coli и гъбички от род Saccharomyces.
Пребиотиците са компоненти на някои храни, които не се усвояват в стомаха, а се преработват в червата: те служат като храна за полезните бактерии. Диетичните фибри имат същите свойства, но са обособени в отделна подгрупа.
Освен това има синбиотици – продукти, които съдържат пробиотици и пребиотици.
Защо тялото се нуждае от пробиотици?
1. Унищожават вредните бактерии
Пробиотичните щамове предотвратяват колонизацията на стомашно-чревния тракт от опортюнистични и патогенни микроорганизми, инхибирайки тяхната активност и способността им да се възпроизвеждат.
В борбата за хранителни вещества пробиотиците освобождават антибактериални метаболити, които убиват патогенните бактерии.
2. Помагат при храносмилането
Пробиотиците имат специфични ензими, които хората нямат. Намирайки се в чревния лумен, те обработват хранителни компоненти и някои други вещества.
3. Снабдяват тялото с невротрансмитери
По време на своята жизнена дейност пробиотиците отделят:
· Допамин - невротрансмитер, който засяга мотивацията, ученето, когнитивната функция и човешкото поведение, а също така подобрява сърдечната функция;
· норепинефрин - регулира процесите в централната нервна система, отговорни за бодърстването, паметта и ученето;
· серотонин - подобрява настроението, намалява болката, регулира подвижността на гладките мускулни влакна, поради което стомашно-чревният тракт се свива;
· гама-аминомаслена киселина - подобрява мозъчната функция, успокоява, подобрява съня;
· ацетилхолинът е важен невротрансмитер, който е отговорен за активирането на моторните неврони и също така влияе върху ученето и паметта;
· хистаминът е противовъзпалителен хормон, който участва в регулирането на киселинната секреция в стомаха, тонуса на гладката мускулатура на матката, червата и кръвоносните съдове.
4. Източник на витамини и аминокиселини
Пробиотиците синтезират аминокиселината триптофан, която е от съществено значение за тялото, както и витамини от група В, включително фолиева киселина.
5. Помагат на имунната система
Пробиотичните компоненти, взаимодействайки с човешките имунни клетки, помагат за укрепване на имунната система и намаляване на възпалението.
За какво са пребиотиците?
1. Хранят полезните бактерии
Пребиотиците променят състава и активността на чревната микробиота, защото селективно стимулират пролиферацията на определени видове бактерии, действайки като хранителни субстрати за тях.
2. Влияят на чревната киселинност
Бактериите, преработвайки пребиотиците, образуват киселини, които намаляват pH на средата в дебелото черво и в същото време намаляват броя на патогенните бактерии.
7-те най-добри пребиотични храни за по-добро здраве на червата
Пробиотични продукти
· кисело мляко;
· прясно сурово мляко;
· сирене от непастьоризирано мляко;
· кисело зеле
· ябълков оцет;
· мариновани краставици;
· маслини в саламура;
· комбуча (комбуча);
Храни, богати на пребиотици
· плодове: портокали, лимон, ябълки и круши, авокадо, гуава, банан, карамбол;
· горски плодове: червено грозде, киви, череша;
· бобови растения: зелен грах, соя, нахут, боб адзуки;
· кашу;
· пъпеши: пъпеш, тиква;
· зеленчуци: зеле, домати, моркови, захарно цвекло, сладки картофи, зелени чушки, ряпа;
· зърнени храни: кафяв ориз, ечемик, ръж;
· канела;
· цикория;
· листа мате;
· сусам;
· зеленина;
· морски водорасли.