Свързваме Баба Марта с образите на Пижо и Пенда, а знаем ли откъде идват те?
Пижо и Пендо на Елин Пелин
Пижо и Пендо са мъже и са герои от няколко произведения на Елин Пелин, писани между 1908 и 1915 г. Те са селяни на средна възраст от Горубляне, Казичене или друго шопско село. Днес тези имена се срещат в някои села.
Името Пижо произлиза от диалектната дума “пижо, пижа”, което означава “още некръстено дете”. Името Пендо или Пендьо не е познато в Софийския край. Фамилното име Пендов се среща в района на Пловдив, Садово, Асеновград. Пендо е видоизменено от Пено, Пеньо.
Предполага се, че Елин Пелин е знаел, че в Софийско няма Пендо, но поради външната прилика на имената ги е свързал в една незабравима двойка, която е излязла от творчеството му и е добила широка популярност в разговорната реч.
Легендата за Пижо и Пенда
Живели някога в Родопите мъж и жена, които много искали да имат дете, но все не им се раждало. Един ден, към края на лятото, когато мъжът събирал посевите, покрай къщата им минала прегърбена, зловеща и мръсна старица. Тя се подпряла на портата и почукала. Жената отворила и се стреснала, но после поканила старицата, нагостила я и тогава старицата промълвила:
Мартеницата в списъка на ЮНЕСКО
- Виждам, дъще, че си нещастна, защото нямаш рожба, макар всичко си опитвала, мога да ти помогна!
- Всичко бих направила - отвърнала жената.
- Вземи тази торбичка, сложи я под леглото и когато полумесецът се напълни, се усамоти с мъжа ти. Ще родиш близнаци - момиче, бяло като сняг и момче, румено червено. Наречи ги Пижо и Пенда! Когато навършат 16 години, аз ще дойда и ще отведа Пенда с мен!
Жената не можела да повярва, толкова много искала да има дете, че не чула последните думи. А и старицата била толкова стара, едва ли ще е жива след 16 години. Взела торбичката, изпратила старицата с храна и вода за из път.
Върнал се мъжът капнал от умора, жена му го посрещнала с вкусна вечеря и споделила тайната. Пропуснала да каже само, че на 16-тия рожден ден старицата ще отведе момичето.
Мъжът и жената изпълнили всички заръки на бабата. Изминали девет пълни луни. Една мартенска сутрин се родили две прекрасни деца - Пижо и Пенда. Пижо бил с червени бузи и станал голям юнак. Пенда била снежно бяла красавица. Двамата били неразделни, помагали си и много се обичали. Минавали годините, а майката забравила за обещанието пред старицата. Дошла 16-тата година.
Настанала люта, много студена и дълга зима. Всички очаквали с нетърпение пролетта. Ден преди да навършат 16 години, докато Пижо се връщал от гората за дърва, видял един търговец и купил от него кутийка с чудни сини мъниста за Пенда. На сутринта Пижо станал рано, за да подари кутийката на любимата си сестра. Пенда била облечена в най-бялата си рокля, красива и сияйна. Тя много се зарадвала на подаръка и побързала да сложи мънистата на врата. В този момент на вратата се появила старицата. Когато майката я видяла, краката й се подкосили. Майката извикала:
- Не, не мога да ти я дам. Върви си! Пенда, скрий се! - и блъснала старицата.
Старицата вдигнала ръка и в този момент Пижо и Пенда видели как майка им се превръща в голямо вишнево дърво. Пижо се затичал, но само чул как сестра му се строполила мъртва на земята.
Тогава Пижо тръгнал след старицата, като я умолявал:
- Моля те, върни сестра ми…
Бил решен да следва старицата до края на света, само да върне сестра му. Накрая старицата склонила:
- Ти, Пижо, наистина обичаш много сестра си, ще направя така, че да сте живи заедно, завинаги и всички да се прекланят пред вашата обич, но трябва с кръвта си да обгърнеш тялото на Пенда.
Върнал се Пижо, целунал сестра си за последно, положил я до вишневото дърво и с последния си дъх прегърнал сестра си. В този момент на покрива на къщата им кацнал чуден щъркел…
Вечерта, когато бащата се върнал от работа, видял едно високо стройно напъпило вишнево дърво, а на комина на къщата гнездела двойка щъркели. Когато бащата отворил портата на първия клон на вишневото дърво, висели вързани за клона вплетени, пресукани бели и червени конци, а по средата едно синьо мънисто…
