След най-романтичния ден в годината – 14 февруари, за който площадите се превърнаха в цветна градина, осеяна с червени рози и сърца, през следващите дни сергийките и магазините ще бъдат отрупани с червено-белите символи на Баба Марта. Закичването на мартеници е най-популярната традиция за любимия празник. В очакване на старицата, изобразявана традиционно с румени бузи и блага усмивка, нека си припомним откъде този празник Баба Марта идва.
Закичваме мартенички за здраве и берекет
Откъде идва любимият празник Баба Марта?
Образът на Баба Марта е един от любимите образи в родния фолклор. В народните вярвания тя е сестра на двамата братя Голям Сечко и Малък Сечко, както са наречени във фолклора лютите и мразовити месеци януари и февруари, на чиито пакости разгневи ли се Баба Марта, времето се разваля.
Макар целият месец март да се носят мартенички и да минава под знака на Баба Марта, денят на червенобузата старица е 1 март. Счита се, че празникът Баба Марта възниква въз основа на древна обредност, свързана с езическите земеделски култове към природата, които са били особено типични на Балканите – на тракийските и елинските обичаи. Легенда, възникнала през 30-те години на XX век, свързва появата на мартеницата с прабългарите. И легендите, и митовете, и науката обаче са категорични по една тема – значението на празника.
Пижо и Пенда - откъде идват легендарните образи
Какво е значението на празника Баба Марта?
Празникът се счита за предвестник на приближаващата пролет и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Той е символично начало на новата стопанска година, пролетта и прераждането на природата. По стара българска традиция денят на Баба Марта е свързан с редица обреди и обичаи за здраве и късмет. Закичването с мартенички е стар обичаи, съхранен и жив и днес, макар да са се променили мартеничките – от усукани бял и червен конец някога, днес те са произведение на изкуството, творчески устрем и дори бизнес, което, от своя страна, е свързано с комерсиализацията на празника. Макар да е силно комерсиализиран, 1 март е ден, който продължава традиционно се отбелязва със закичване на мартенички и прескачане на огън рано сутринта за здраве – стари обичаи, неразделна част от празника, имащи отношение към традициите, фолклора, народната памет, а не към модерния прочит на комерсиализирания днес празник.
Мартеницата в списъка на ЮНЕСКО
Какви са традициите за Баба Марта
Научете тези уникални традиции и обичаи за Баба Марта
- Освен закичването с мартенички или завързването на усукани бял и червен конец на китката на ръката 1 март е свързан и с много други обреди, обичаи и традиции. Българите вярват, че мартениците, първоначално закичвани само на жените и децата, пазят от зли сили и вещаят дълголетие. Цветовете на конците, от които се изработват мартеничките – бял и червен, са познати на Балканите, в Египет и Близкия Изток от античността. Докато днес обаче червеният цвят символизира здравето, в древността е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият е олицетворявал Слънцето – отвъдния живот, вечността.
- По стара традиция най-възрастната жена в дома трябва да почисти рано призори къщата и да застели в двора червена черга, престилка или друга тъкан с огнения цвят, за да не влезнат болестите и немотията в дома, за да покани Баба Марта да донесе здраве и късмет, за да се зарадва тя, да се засмее и слънцето да грее ярко – да е хубав и топъл месец март,а не лют и мразовит. Много от обредите са стремеж за омилостивяване на Баба Марта, защото битува вярата ,че разсърдили се тя, събуждат се бурите и ветровете, а земята се покрива със сняг.
- Традиционно е прескачането на огън на открито рано сутринта.
- Огънят със своята пречистваща сила се използва и за традиционното прогонване на змиите в деня на Баба Марта – с наричания, запален огън и дрънчене се плашат змиите, за да стоят далеч от двора и дома.
