22 ноември 1963 г. Слънчев ден, в който кортежът на 35-я президент на САЩ бавно се движи по "Елм Стрийт" в Далас, щата Тексас. Покривът на автомобила му е свален, за да може народът да види своя избраник. Разменяйки няколко думи с жена си Жаклин, Кенеди се обръща към тълпата и помахва с ръка на стоящо наблизо дете. След секунда, в 12:30 ч, се разнасят изстрели от шестия етаж на училищно книгохранилище. Два от трите куршума улучват президента. След половин час той умира в клиниката, пише standartnews.com.
Седмица след атентата президентът Линдън Джонсън възлага на специална комисия под ръководството на върховния съдия Ърл Уорън да разследва случая.
През 1964 г. комисията излиза със заключението, че покушението е дело на 24-годишния Лий Харви Осуалд, бивш военен, служил във военноморските сили на САЩ. Той се интересувал от марксизма и дори живял няколко години в Съветския съюз.
Няколко седмици преди фаталния 22 ноември започнал работа в склад за учебници в Далас. Именно от там са произведени изстрелите срещу президента, а в помещението са открити три гилзи и оръжието на престъплението с пръстовите отпечатъци на Осуалд върху него.
Освен това той отговарял на описанието на очевидци, които го забелязали на един от прозорците. Осуалд отрича да е извършил престъплението. Следователите обаче така и не успели да го разпитат подробно, защото при прехвърлянето му в затвора е застрелян от Джак Руби - на публично място и пред камерите на телевизиите.
Руби е осъден на смърт, но обжалва присъдата. Докато чака ново дело, умира в затвора на 3 януари 1967 г. Твърди се, че е бил болен от рак. И до ден днешен остават въпросите Осуалд ли е убиецът, сам ли е действал. И основният - кой поръча Кенеди? Отговори не даде и разсекретването на документите, наредено от Доналд Тръмп, когато стана президент през 2017 г. Оказа се обаче, че не всички предвидени за публикуване 2800 документа видяха бял свят.
Причината - в някои от тях имало твърде много чувствителна информация и затова ФБР и ЦРУ са настояли тя да не бъде оповестявана публично. Друга част пък е била редактирана в интерес на националната сигурност.
Версиите и конспиративните теории за убийството на Кенеди нямат край. Руснаците ли са били? Или убийството на 35-ия президент на САЩ е дело на американската мафия? А може би поръчителите трябва да се търсят в ЦРУ? Дали не са оръжейното или петролното лоби, крайните десни сили?
Има дори хора, които са убедени, че извънземни са убили Кенеди. За любителите на конспиративните теории той е реформатор, ликвидиран от противниците на мира. Ако не бяха го убили, войната във Виетнам вероятно щеше да ни бъде спестена, а Студената война не би продължила толкова дълго, твърдят те.
Според други пък Кенеди е "най-надценяваната личност в американската история".Едно е сигурно - атентатът срещу Кенеди остава забулен в тайна. И винаги може да бъде използван за политически цели.Ето няколко версии за поръчителя на покушението.
Хрушчов го презирал, но плакал за него
Новинатата убийството на американския президент изумява целия свят, включително Съветския съюз. Първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов събудил своя помощник с думите: "Кенеди е убит!".
И според някои свидетелства първото, което попитал, било: "А ние имаме ли нещо общо с това?".Една от най-популярните версии е, че Кенеди е поръчан от КГБ и Никита Хрушчов. Преди няколко дни New York Post отново публикува това предположение, като се позова на бившия шеф на ЦРУ Джеймс Улси и книгата му "Операция Дракон: тайната война на Кремъл срещу Америка".
Тя е написана в съавторство с бившия шеф на външното разузнаване на Социалистическа Румъния генерал-лейтенант Йон Пачепа, който е избягал в САЩ в края на 70-те години.Авторите на книгата твърдят, че СССР е вербувал Лий Харви Осуалд още през 1957 г., когато е служил в американския флот в Япония.Хрушчов, тогава бивш първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз, наредил Осуалд да убие Кенеди, защото го презирал.
По-късно, според слухове в КГБ, операцията била определена за рискована и решението било променено. На Осуалд било наредено да се откаже от плана. Но той "страдал от сляпа любов към СССР" и не се е подчинил на заповедта, твърдят авторите.
"Въпреки че Осуалд искал да остане в Съветския съюз, той в крайна сметка е убеден да се върне в Съединените щати и да убие президента Кенеди, когото Хрушчов презира. На Осуалд била дадена съветска съпруга и бил изпратен обратно в САЩ през юни 1962", пишат Улси и Пачепа.
Те твърдят, че доказателства в подкрепа на тяхната теза се съдържат в доклада на Комисията Уорън с обем от 26 тома, но поради изобилието от кодови думи до момента не е било възможно да се дешифрират.
"Лий Харви Осуалд тайно се среща в Мексико Сити със своя съветски агент от 13-ти отдел на КГБ", пише в книгата. Документ сочел, че два месеца преди атентата, Осуалд говорил на "развален руски" с Валерий Владимирович Костиков. Осуалд питал "има ли нещо ново по отношение на телеграмата за "Вашингтон".
Но има и друга версия - че Хрушчов е харесвал Кенеди.По времето на 35-я президент САЩ и СССР за първи път започват да размразяват ледовете на Студената война.На срещата на върха на 3-4 юни 1961 г. във Виена Кенеди предлага на Хрушчов двете страни заедно да осъществят първото кацане на човек на Луната.
"Защо да не го направим заедно?", казал Кенеди. Хрушчов първо отговорил положително, но на следващия ден отхвърлил предложението, като казал, че споразумението за разоръжаване трябва да бъде на първо място. Любопитен разговор на срещата във Виена са имали Жаклин Кенеди и Хрушчов.
По време на вечеря Джаки невинно попитала съветския лидер дали може да й изпрати паленце от котилото на кучето Лайка, което руснаците са изстреляли в орбита на 3 ноември 1957 г.
Два месеца по-късно двама нервни руснаци дошли с посланик Меншиков в Овалния кабинет с ужасно малко пале. Президентът казал: "Какво е това куче?" Жена му отвърнала: "Страхувам се, че попитах Хрушчов за него във Виена", твърди съветникът на Кенеди Артър М. Шлезингер-младши.
Пет месеца преди убийството - през май 1963 г. - Кенеди, говорейки за САЩ и СССР, казва: "Общото между нас е в това, че ние сме жители на тази планета. Всички ние дишаме един въздух. Живеем заради бъдещето на нашите деца. И всички ние сме смъртни".
Новината за атентата срещу американския президент се разпространява бързо в СССР. "Камбаните в църквите зазвъняха в памет на Кенеди", спомня си източник от американската агентура, който по това време се намира в Русия.
Убийството му дори разплаква мнозина - харесвали го, защото бил млад и красив, а и показал добро отношение.Просълзил се дори Хрушчов. Паднал на колене и заплакал, пише в мемоарите си синът на съветския лидер Сергей Хрушчов.А едно от последните писма, които овдовялата Джаки пише от Белия дом, е именно до Хрушчов.
"Изпращам ви го, защото знам как съпругът ми се грижеше за мира и как връзката между вас бе съществена за това. Той цитира ваши думи в някои от неговите речи: "В следващата война оцелелите ще завиждат на мъртвите", пише госпожа Кенеди.Каква е истината - презирал ли е американския президент първият човек в СССР или го е харесвал? Всеки ще използва версията, която му е най-удобна.
Кубинците го мразели заради Залива на прасетата
Куба е организирала убийството на Кенеди, а КГБ ги е насочило към някогашния снайперист от морската пехота Осуалд. Тази версия се поддържа и във филма "Среща със смъртта", в който има интервюта с бивши кубински тайни агенти, сведения, получени от американски източници и от руски шпиони, както и резултатите от проучване в архивите на мексиканските специални служби.
Оскар Марино, бивш кубински агент и ключов източник за документалния филм, разкрил пред режисьора, че Осуалд сам предложил да участва в убийството, а Хавана го използвала.Марино е сигурен, че атентатът е дело на кубинските тайни служби Г-2, но не уточнява дали е бил поръчан от кубинския лидер Фидел Кастро.Куба е искала да елиминира Кенеди, защото го определяла за главен враг на революцията.
В Хавана вярвали, че президентът е издал заповед за убийството на Кастро, се казва във филма. Президентите на Куба и САЩ са представени като ненавиждащи се врагове, всеки от които се опитва пръв да ликвидира другия.Аргумент в тази посока е операция в Залива на прасетата (La Batalla de Giron) - опит за десант с помощта на кубински имигранти, организиран от американското правителство с цел сваляне на Фидел Кастро от власт.
Операцията започва през април 1961 г., само 3 месеца след като Джон Кенеди става президент. Кубинските имигранти са подготвяни дълго в центровете на ЦРУ и са екипирани с оръжие от американската армия.
Конфликтът завършва с пълен разгром на подкрепяните от САЩ сили и Кенеди трябва да плати 62 милиона долара, за да откупи пленниците.Според бившия държавен секретар Александър Хейг, президентът Линдън Б. Джонсън, наследил Кенеди, също е вярвал, че вината за убийството е на Куба. Той обаче се боял, че огласяване на подобно обвинение може да засили позициите на десните в САЩ и тогава демократите са щели за дълго да се простят с Белия дом. "Не бива да допуснем американският народ да повярва, че Фидел Кастро може да убие президента ни", категоричен бил Джонсън.Защитниците на тази версия твърдят, че след убийството на президента, брат му Робърт Кенеди обсъждал със съветници мерки срещу Фидел Кастро. Имало дори идея да бъдат повредени самолетни части, които е трябвало да бъдат доставени от Канада на Куба.Доналд Тръмп също се включи във вихрушката от спекулации. По време на кампанията за първичните избори на Републиканската партия през 2016 г. той заяви, че бащата на сенатор Тед Круз, един от опонентите му от кубински произход, е бил виждан в присъствието на Лий Харви Осуалд точно преди убийството."Какво е правел той с Осуалд точно преди смъртта му? Това е ужасно", казва бъдещият американски президент по адрес на Рафаел Круз в интервю за Fox News, цитирайки таблоида National Enquirer."Този човек е патологичен лъжец", реагира възмутено Тед Круз, който впоследствие се съюзи с републиканския президент. Но този епизод беше запомнен.
За ЦРУ бил неудобен заради Виетнам
В известния си филм от 1991 г., озаглавен "JFK", режисьорът Оливър Стоун поставя като акцент възможността ЦРУ да е организирала елиминирането на Кенеди. Джин Гарисън, прокурор от Ню Орлиънс, който водил контраразследване за убийството на президента през 60-те години на миналия век, също смята, че антикомунистически и антикастровски служители на ЦРУ са изиграли някаква роля. Целта им е била да елиминират президента, който дал да се разбере, че смята постепенно да изтегли американските войски от Виетнам, където конфликтът се задълбочавал, но ЦРУ смятало, че американските интереси са поставени на карта там.Доклад на ЦРУ от 2013 г., който беше разсекретен през 2015 г., показа, че агенцията е прикрила добре смъртта на Кенеди. Нейният тогавашен директор Джон МакКоун е скрил информация от разследващите в комисията "Уорън". Интересно е и че има официален доклад от ФБР за участие на втори стрелец, а не само на Лий Харви Осуалд. Той се базира на твърдения на човек, който е ключов член на неонацистка организация - Орен Фентън Потито. Потито е казал на тайна вечеря, че маршрутът на движение на Кенеди в Далас е бил известен само на две организации - секретните служби и полицията в Далас. Член на кубинска организация обаче, какъвто бил и Осуалд, помогнал информацията да стигне до официалния убиец.
Мафията му имала зъб заради брат му Робърт
Има ли пръст мафията в убийството на Кенеди? На тази версия също не липсват привърженици. Филм на Ламар Уолдрън, излъчен по "Дискавъри", представя интервю с информатор на ФБР, който е делил една килия с мафиотския бос на Ню Орлиънс Карлос Марсело. В него информаторът твърди, че Марсело се е признал за организатор на президентския атентат. Причината е, че Кенеди разкрива съюз между мафията и ЦРУ за сваляне на кубинския лидер Фидел Кастро, а Марсело е заподозрян. Той наема Осуалд, после вкарва в схемата и задлъжнелия собственик на стриптийз-клуб в Далас - Джак Руби. Историци, следователи и свидетели отново пишат историята: някои смятат, че мишената е бил братът на президента - главният прокурор Боби Кенеди. Други твърдят, че ЦРУ е работило съвместно с мафията, за да предотврати нова световна война.
А бившият агент на Сикрет сървиз Ейбръхам Болдън дава гласност на още един премълчан атентат, предшестващ фаталния пред 1963 г.- по-рано през ноември в Чикаго....Връзки на мафията с атентата се правят и във филма на Мартин Скорсезе "Ирландецът". Той е по сценарий на книгата на бившия прокурор Чарлс Бранд "Чух, че боядисваш къщи". Тя oписва истинската история на една от най-големите криминални мистерии на САЩ от XX век: убийството на профсъюзния лидер Джими Хофа. Авторът Чарлз Бранд проследява реалните събития през "погледа" на наемния убиец на мафията Франк "Ирландеца" Шийран, отговорен за над 25 мокри поръчки. Според някои хипотези името му е свързано не само със смъртта на Хофа, но и с тази на Джон Кенеди.Шийран се сприятелил с Хофа и бил нещо като телохранител на легендарният профсъюзен бос, който сключил сделка с Коза Ностра.За подкрепата на гангстерите, синдикалният лидер плащал с пари от пенсионния фонд на тиймстърите /превозвачите с камиони/. А мафиотите ги използвали да строят казина в Лас Вегас.
Тези действия на Хофа влезли в полезрението на Робърт Кенеди, главен прокурор от 1961 до 1964 г., и комисията Маклелън, който започва тотално настъпление срещу организираната престъпност. Неговите първи мишени били Карлос Марсело, Санто Трафиканте Младши и най-вече Джими Хофа. Тримата били толкова разгневени от правителствените атаки, че започнали да обсъждат убийството на братята Кенеди. Франк Шийрън твърди в спомените си, че лично е доставил карабините, предназначени за покушението в Далас. Боби Кенеди пък е застрелян на 5 юни 1968 г. в разгара на предизборната борба за президент от Демократическата партия. Година по-късно палестинецът Сирхан Сирхан е признат от съда за виновен и осъден. През юли 1975 г. Джими Хофа изчезва безследно. През 1982 г. официално е обявен за мъртъв, макар че трупът му не е намерен. Десетилетия по-късно поръчковият убиец, работещ за мафията Франк Шийрън разказва на бившия прокурор Чарлс Бранд своята версия, според която той е очистил Хофа. Дали разказаното от Шийрън е истина, не я ясно. Както и дали мафията е поръчала братята Кенеди.
