На картата на света има много острови – около 500 хиляди. Разбира се, всички те са различни както по размери, така и по природни и климатични условия. Има малки островчета, които могат да поберат буквално едва няколко души. Но съществуват и такива, които могат да се сравняват по територията си с цели държави.
Гренландия
Гренландия (дат. - Зелена земя) е най-големият остров в Световния океан. Тя се намира в североизточна посока от Северна Америка и заедно с близките по-малки острови формира автономна административна единица, която е част от Дания. Бреговете й се мият от Северния ледовити и Атлантическия океан. Площта на Гренландия е над 2 млн. кв. км. Тоест, тя е 3 пъти по-малка от Австралия, която е най-малкият континент – но все пак е сравнима с нея. Най-голямото селище се нарича Нуук и е с почти 18 хил. жители, като се намира в западната част на Гренландия. 81% от територията на острова е покрита с ледници.
Исторически факти
Когато скандинавците през 982 г. открили Гренландия, островът бил безлюден. Норвежките викинги били водени от Ерик Торвалдсон Рижия - той бил принуден да напусне Исландия заради избухнала кръвна вражда. Ерик основал тук колония и дал името на острова – Гренландия, сиреч: Зелена земя. Една от историческите версии твърди, че това на пръв поглед странно и неподходящо название било своеобразна „реклама“, за да привлече повече заселници; според друга, самата истина е, че островът по това време е бил покрит със зелена растителност.
След време Лейф Ериксон - синът на Ерик, продължил своите експедиции на запад и открил Америка, земите на днешна Канада. Той също така донесъл християнството в Гренландия, като покръстил нейните обитатели. Тогава гренландците се смятали за поданици на Норвегия, която по онова време включвала и Исландия. В крайна сметка селищата на скандинавците западнали и след 1408 г. за тях повече не се споменава.
Ескимосите-калаалити, които днес често са наричани „коренни жители“ на Гренландия, се появяват там едва в ХІІІ век - но скандинавските селища съществували вече от 200 години. За разлика от скандинавците ескимосите оттогава вече не напуснали острова и го населявали постоянно. Във фолклорните легенди и в сагите - исландските писмени източници, има свидетелства за сложните отношения между скандинавските заселници и ескимосите.
През 1536 г. Норвегия заедно с всичките свои отвъдморски владения влязла в състава на датското кралство, което обявило острова за свой - и от 1605 г. започнало повторната му колонизация. След разпадането на съюзната държава през 1814 г. Норвегия получила незавимост, отделяйки се от Дания, но Гренландия си останала датска територия.
По време на перипетиите през Втората световна война Дания фактически изгубила контрол над Гренландия. След края на войната тя успяла да си възвърне управлението на острова, като му дала автономия. През 1953 г. Гренландия била обявена за пълноценна част от Кралство Дания и получила места в общия парламент на страната.
На 1 януари 1973 г., заедно с Дания, Гренландия станала част от Европейската икономическа общност (предшественичката на Европейския съюз), но през 1985 г. я напуснала след референдум, като запазила статуса си на асоциирана страна.