Бермудският триъгълник, известен още и като "Дяволския триъгълник", е географска зона в Атлантическия океан, описвана най-често като район, разположен между три мислени прави, свързващи най-южната точка на Флорида, най-северната точка на Бермудските острови и най-източната на остров Пуерто Рико.
Легендата за "Дяволския триъгълник"
Снимка: Envato
Много са твърденията от къде Бермудският триъгълник добива своята популярност и име. Според статия на "Bermuda", терминът е въведен през 1964 г. от американското списание за целулоза Argosy. Статията, чийто автор е Винсънт Гадис, разглежда случаите на изчезнали самолети и кораби в този район.
Друго твърдение за популярността на мистичната локация е публикация от 16 септември 1950 г. във вестник "Маями Хералд Асошиейтед Прес" на Едуард ван Винкл Джоунс.
Конкретният повод за статията е изчезването на 56-метровия товарен кораб "Сандра" през април същата година, включвайки и странните случаи на безследно изчезналите през втората половина на 40-те години пет торпедни бомбардировача "Груман Авенджър" (инцидент, известен като "Полет-19") и пътническите самолети DC-3, "Стар Тайгър" и "Стар Ариел". Тези случаи, както открити подобни от предишните десетилетия и новопоявили се с времето, биват популяризирани от медиите в световен мащаб.
"Медийната буря" достига своята кулминация през 1974 година, когато Чарлз Берлиц издава своята книга "Бермудският триъгълник".
В книгата Берлиц разработва няколко хипотези за предполагаемите изчезвания. Едно от тези предполагаеми твърдения гласи, че Бермудският триъгълник всъщност е страничен ефект от унищожаването на Атлантида. Книгата става обект на критика в труда на Лари Куше от 1975 г. "Мистерията на Бермудския триъгълник - разкрита", в който Куше цитира грешки в докладите за изчезнали кораби.
Появяват се различни хипотези, които целят да обяснят "мистичните" изчезвания на кораби и самолети - водни циклони, цунами, магнитни аномалии, черна дупка, чудовища, портали и още много други.
Снимка: Envato
В някои от случаите на Триъгълника се говори за неточно работещи уреди за навигация, което кара някои изследователи да предложат хипотезата за т.нар. електронна мъгла.
Инцидентите
"Полет-19"
"Полет-19" е тренировъчен полет на пет торпедни бомбардировача TBM Avenger, които изчезват на 5 декември 1945 г.
Полетният план на ескадрилата е планиран да ги отведе право на изток от "Форт Лодърдейл" за 141 мили (227 км), на север за 73 мили (117 км) и след това обратно през последния етап от 140 мили (225 км), за да завърши упражнението. Полетът така и не се завръща в базата. Изчезването е обяснено с навигационна грешка, довела до изчерпване на горивото на самолета.
"Циклоп"
Инцидентът, довел до най-голямата загуба на човешки животи в историята на САЩ, който не е свързан с битка, се случва, когато товарният кораб "Циклоп", превозващ пълен товар с манганова руда и с един неработещ двигател, изчезва безследно с екипажа от близо 306 души. Предполагаемото време на изчезване е след 4 март 1918 г., след напускане на остров Барбадос.
Въпреки че няма убедителни доказателства за нито една теория, съществуват много независими хипотези. Някои обвиняват бури, други преобръщане, а трети предполагат, че вражеската дейност по време на войната е виновна за загубата.
Освен това два от корабите-сестри на "Циклоп", Proteus и Nereus, впоследствие са изгубени в Атлантическия океан по време на Втората световна война. И двата кораба превозват тежки товари от метална руда, подобна на тази, която е натоварена на "Циклоп", по време на неговото фатално пътуване. И в трите случая, най-вероятната причина за потъването се счита структурна повреда поради претоварване с много по-плътен товар от проектирания.
Според експерти днешните модерни кораби, самолети и метеорологичните прогнози осигуряват безопасно преминаване през този участък от океана. Военноморските сили на САЩ, бреговата охрана на САЩ, Националната администрация за океаните и атмосферата на САЩ (NOAA) и много други надеждни институции твърдят, че не действат свръхестествени сили и че районът е много посещаван и безопасен.
