Странджа е разположена в най-югоизточните части на Балканския полуостров, като е поделена между териториите на България и Турция. Най-високият ѝ връх е Голяма Махиада, който е с височина 1031 м. над морското равнище. На българска територия най-високият връх е Голямо Градище, който е значително по-нисък - 709,6 м. Последният факт прави планинския първенец най-нисък от всичките 39 такива у нас.
Граници на Странджа
Планината заема най-източните части на историко-географската област Тракия. На изток масивът ѝ се простира до крайбрежието на Черно море, а на юг и югозапад достига Източнотракийската равнина. На запад тя граничи с ниските Дервентски възвишения, а на северозапад достига веригата на Бакаджиците. Северната граница на Странджа представлява плавния преход между ниските възвишения и обширната Бургaска низина. Планината се простира от северозапад на югоизток успоредно на черноморското крайбрежие и в тези си граници тя заема площ над 10 000 км².
Още: Как се казва най-високият връх на Странджа планина
Връх Голямо Градище е разположен в непосредствена близост до Малко Търново, а също така е на едва километър от държавната граница. На него има изградена панорамна площадка, от която се открива красива гледка към околностите.
Релеф, природни богатства и климат
Планината е ниска, а склоновете ѝ са дълги и полегати. На наша територия има два по-големи рида - Граничен и Босна. Първият заема териториите в близост до границата ни с Турция, а вторият е с по-северно разположение. Между тях се простира долината на главната водна артерия в Странджа - река Велека. Босна е по-ниският рид с най-висок връх Папия (502 м.). Като северни разклонения от него се явяват хълмистите ридове Каратепе, Медни рид, Росен баир и други, които оформят северната граница на планината. В източната ѝ част, където долината на река Велека се разширява, се намира и историко-географската област Хасекията.
Според повечето физикогеографски поделби Странджа се разглежда като съставна единица на Тракийско-Странджанската област, където тя представлява втората по-големина геоструктура след Горнотракийската низина. Планината заема части от известния Странджански антиклинорий, за който са характерни гранитните плутони. Дългото и сложно тектонско развитие е причината в Странджа да има наличие на природни изкопаеми, от които с най-голямо значение са находищата на медни руди и мрамор.
Още: Топ 15 думи от Странджанския диалект
Климатът в планината е мек и влажен, като това се дължи на средиземноморското влияние от юг, а също така и на ниската надморска височина. Той е причината в района да има подобно уникално разнообразие сред представителите на флората и фауната. Планината е сравнително богата на водни ресурси, като по-известни реки са Факийска, Велека, Ропотамо и Резовска.
През нея преминава и част от главния вододел на страната, което определя това, че не всички реки се оттичат към Черно море, а има и такива, които принадлежат към водосборния басейн на река Тунджа. В Странджа се намират и известните лагуни Алепу, Аркутино, Стамопло и Дяволското блато. Една от интересните природни забележителности в планината е водопадът Докузак, който е висок едва 5 метра, но въпреки това е най-високият в Странджа.
Друго природно богатство представляват и красивите плажове на Черно море, където завършват склоновете на странджанските ридове. В днешни дни те са се превърнали в удобни места за развитието на морския туризъм, като дори са се образували няколко по-големи курортни селища.
Почви и растителност
Още: Как се приготвя традиционният бахур по странджански
В Странджа са разпространени предимно канелените горски почви в ридовете и алувиално-ливадните почви по речните долини. Интересен факт е, че единственото място у нас където се срещат жълтоземни почви е по поречието на река Велека. В планината се срещат изключително разнообразни представители на флората и фауната, което се дължи на преходното положение между средноевропейската и средиземноморската област. Тук са разпространени голям брой реликтни растения и ендемити, сред които странджанска зеленика, странджанско сапунче, лавровишня и други. Горите са широколистни и са съставени предимно от горун, източен бук и някои по-влаголюбиви растения.
Планината е едно от малкото места у нас, където е запазена и естествената растителност. Голяма част от горските масиви са трудно проходими и така са запазили частично своята девственост. Горските ресурси са най-голямото природно богатство, което планината притежава. Именно горите носят духа на величественото, но и смиреното в Странджа.
Животинският свят също е изключително богат, като освен типичните горски бозайници и птици, тук се срещат известен брой влечуги. Цялото това разнообразие е причина тук да бъде създаден и най-големият природен парк в България. На негова територия попадат цели пет резервата - „Силкосия“, „Средока“, „Узунбоджак“, „Тисовица“ и „Витаново“. „Силкосия“ е известен с това, че е първият резерват у нас, създаден още през 1934 г.
Ритуалът нестинарство
Още: Рецепти с лопушки - Странджа ни разкрива своите тайни
Странджа е известна с това, че тук съществува странна връзка между религията, традициите, езическото и местните вярвания на хората. Поредното доказателство за това е емблематичният ритуал нестинарство. Той е свързан с култа към св. Константин и св. Елена и е уникален с това, че участниците играят боси върху жарава. Този обичай е символ на цялата планина, а от 2009 година е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Въпреки че се отнася до почитането на християнските светци, ритуалът също се приема за езически.
