Тодоровден, който честваме през първата събота от Великденските пости, тази година на 4 март, е християнски празник, посветен на Свети Тодор, чийто образ е обединил култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. Денят е празник не само за носещите името Тодор и производните му, но и за хората, чиито живот е свързан с конете – състезатели по конен спорт, коневъдци или просто любители и притежатели на коне. Но и този списък не изчерпва дългата листа от имащи повод да почерпят или да замесят обредна пита за семейството и за раздаване. Друг кой празнува на Тодоровден?
Кой празнува на Тодоровден – именници
Наред със съвсем очакваните имена, които са свързани с това на светеца Тодор – Тошо, Теодора, Дора, Дара, Дарина, Доротея и прочие, имен ден имат и божиите имена – Божидар, Божидара, Божийка, Божо, Божан, Божана. Празнуват и: Теомир, Теомира, Теодомир, Теослав, Теослава, Теодосий, Тотка и производните на тях имена. Извън дългия списък на полагащи им се да почерпят за здраве, има и други празнуващи, но не имен ден.
Кой празнува на Тодоровден – ден на коняря
Тодоровден е познат като Конски Великден, а в иконографията светецът, когото почитаме на празника, е представен като ездач на бял кон. Така празникът се счита и за ден на коневъдците, конярите, спортистите и любителите на конния спорт и просто за всички, които отглеждат коне и искат да почетат деня. Ето защо традицията повелява обредната пита да е с форма на подкова или на кон и от нея да се постави и в яслите на конете. За да са здрави кобилите, плодовити и да дарят собствениците си с здрави и живи кончета, в някои краища на страната ни се практикува странен на пръв поглед обичай на празника – жените цвилят и скачат като кобили, докато раздават обредната пита. В други части на страната този ритуал не е познат, но тъй като денят е и празник, свързан с конете, се правят надбягвания с коне – кушии, като конят-победител се засвидетелства с почести, подаръци за хапване и венец.
Кой друг празнува на Тодоровден?
Празникът е почитан от всички християни, а в миналото е бил особено важен за поминъка на хората, тъй като вярвали, че Тодоровден – първият пролетен празник – им носи плодородие и берекет, за да ражда щедро земята, която ги изхранва. Животът на българите бил неразривно свързан със земята и добитъка, поради което Тодоровден се чествал масово от всички, а не само от коневъдците или носещи име, производно на това на светеца.
Честит празник!
