От древни времена лукът е бил консумиран като лечебно средство. Полезните му свойства се дължат на неговия богат химичен състав. Той се използва като тонизиращо, противогрипно, противовъзпалително и слабително средство.
Лукът е добър източник на витамини от група В. Той съдържа още манган, мед, калий и фосфор.
В необработено състояние в състава му влизат фитонциди, които инхибират растежа на бактерии и гъбички. Има изследвания, които показват благоприятно действие на този зеленчук за предотвратяване образуването на холестеролни плаки в артериите, което намалява риска от инфаркт и инсулт.
Фибрите в него допринасят за доброто храносмилане и поддържане тонуса на тялото. Хромът и сярата в пресния лук нормализират нивата на кръвната захар.
Зеленчукът е полезен и за кожата заради способността си да се бори с акнето и възпалението.
Но въпреки ползите му диетолозите са категорични, че той трябва да се консумира с повишено внимание от някои хора.
Към тях спадат пациентите с диагнози като колит, язва и панкреатит.
Освен това консумацията на лук трябва да бъде ограничена при пациенти с хипертония.
Тя може да причини лошо храносмилане и киселини. Също така не е препоръчително лукът да се консумира в големи количества от хора с хипертония, тъй като има риск от повишаване на кръвното налягане.