Определено не е по силите ни да знаем всичко за безкрайния Космос, дори да сме заети с темата професионално, но има въпроси, за които нямаме оправдание, че не знаем отговора и да попадаме в конфузни ситуации. Сред тези факти е името на първия изкуствен спътник на Земята. Макар на пръв поглед да не изглежда толкова значим този въпрос или липсата на знания по темата, ако си припомним, че всъщност изкуствените спътници са сателитите, както и ключовата им роля днес, то ситуацията придобива друг смисъл.
Ролята на спътниците днес
Значима е ролята на изкуствените спътници днес. Намират приложение за:
- наблюдение на отдалечени космически обекти и предсказване на възможни опасности, застрашаващи Земята от Космоса,
- генериране на електричество,
- наблюдение на климата и метеорологична информация,
- научни експерименти,
- картография,
- комуникационни връзки,
- предаване на данни и др.
Именно значението на всеки изкуствен спътник на Земята днес прави въпроса кой е първият толкова съществен.
Колко спътника може да има Земята? Учените дадоха интригуващ отговор
Първият изкуствен спътник на Земята
Не са изминали много години, откакто е изстрелян в Космоса първият изкуствен спътник на Земята. Събитието се случва на 4 октомври 1957 г., когато някогашният Съветски съюз изстрелва първия изкуствен спътник на Земята, наречен Спутник I – постижение в поредица от технологични успехи. Ракетата-носител е Р-7 (на руски се казва седмѝца) и е първата междуконтинентална балистична ракета в света. Тъй като подготовката ѝ за изстрелване отнема повече от 20 часа, то предназначението на тази ракета е променено от такова за военна употреба към свързано с космически изследвания.
Към момента на изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята битувало очакването, че той ще бъде изстрелян от САЩ и фактът, че СССР изпреварва Щатите води до засилване на надпреварата във въоръжаването и повишаване на напрежението от Студената война.
Малко след изстрелването на първия изкуствен спътник от СССР – през декември 1957 г., първият изкуствен спътник на САЩ – Vanguard – също е на стартовата площадка, готов да поеме към безкрайния Космос, но избухва и планът пропада. Месец по-късно – на 31 януари 1958 г. САЩ изпращат в Космоса своя първи сателит, наречен Explorer, който съумява да достигне по-далеч от Спутник в необятния Космос.
По отношение на последващото изстрелване на още два спътника от СССР след Спутник I, в единия от които има куче, все още се оспорва истинността на твърдението от някои източници и автори. Водят се спорове както за истинността на някои данни, така и за продължителността на живота на първото живо същество в Космоса, изпратено там със Спутник-2, кучето Лайка.
Макар да е преминало обучение за прием на храна в желирана форма, която може да бъде сервирана в среда на безтегловност, макар да е въртяна в центрофуга, за да я свикне с промените в гравитацията, определено се е знаело, че Лайка няма да се върне на Земята и животът на това спасено от улицата куче е бил предварително обречен, което предизвиква съчувствие в световен мащаб.
Дали кучето е оцеляло няколко дни и после хуманно погубено преди унищожаването на сателита при повторното му навлизане в земната атмосфера, или животът му е продължил няколко часа и приключил поради твърде високите температури и стреса, както разкрива през 2002 година руският учен Димитри Малашенков, можем само да гадаем. Няма да се спираме и на съревнованието и споровете между двете световни сили, изпратили своите спътници в Космоса, тъй като имаме по-любопитна тема за обсъждане – наистина ли Луната е единственият естествен спътник на Земята.
Невидимите спътници и пръстените на Земята
Естествени спътници на Земята
Докато броят на изкуствените спътници системно нараства, както и тяхното значение, докато периодично чуваме и дори виждаме сателитите на Мъск, чието изстрелване може да се наблюдава от редица точки на Земята и привлече вниманието и у нас, когато много хора в различни части на страната бяха видели движещи се светещи обекти в небето над тях, то естественият спътник на Земята, според това, което сме учили, е само един – Луната. Дали обаче този факт се потвърждава и от съвременните научни данни и изследвания и дали нашият дом няма и друг, по-таен и по-малко познат естествен спътник?
Интересна и неочаквана публикация говори за втори естествен спътник на Земята – астероид с диаметър около 5 км. Откритието на Wiegert et al, че астероид 3753 споделя орбитата си със Земята, е най-новият и най-необичаен пример за коорбитална резонансна конфигурация, която е известна от повече от двеста години.
Счита се, че астероид 3753 се движи в подковообразна орбита по отношение на Земята, поради което, както и всеки обект, движещ се в подобна орбита, няма гаранции за стабилност и бъдещето му изглежда мрачно – типичният живот на такъв обект се очаква да бъде около 100 милиона години. Тоест Луната все пак ще остане единственият естествен спътник на Земята. Не се очаква този астероид да се сблъска със Земята, но дори за учените остават много загадки относно произхода и еволюцията на всички коорбитални системи. Дали някой ден някой ще ги разгадае?
